Твоето форумче

Ще ме намираш случайно,
като прашасал кивот,
захвърлен небрежно
в складовете на Времето ,
когато си търсиш
спомен - артефакт "живот",
не съм Кутията на Пандора,
но в мен дреме семето
на хиляди истини
и сто и една лъжи,
на онази нежност,
без която не можеш...
Драскотинка на бузата ти.
Капчица кръв пълзи.
Ръката си топла
на лицето ти ще сложа,
за да избърша,
да излетят орли,
в една холограма,
описваща гордостта ни,
заледила хребети,
погубила много дни...
Чуваш ли шепота
на ... любовта ни ?
Тя минава през тъмното-
река от светлини,
плахо вълшебство,
жива вода, рана.
Обичам!...
Обичаш!...
Знам, много боли,
но падна ли отново
за сърцето ти ще се хвана.