Твоето форумче

Утрото пак настъпи с гръм и трясък. Глупавото хлапе нямаше ли да се научи, когато мята тъпия вестник, да не цели всеки път саксията до вратата?!?! Мразя да ставам толкова рано, особено вторник сутринта, пък и който и ден да е.
Нарочно станах ужасно ядосана, смъкнах от закачалката най-черния си, зловещ дълъг пеньоар, за да изляза и да се разкрещя на малкия идиот. Само че той отдавна беше духнал на малкото си лигаво колело. Ако знаеше сега какво проклятийце можех да му дръпна, нямаше да може да си сяда на дупето повече от седмица. Спаси го от черната ми ярост единствено огромното заглавие на първа страница на вестника ,,Всички вещери с лиценз"  Какво?!? Ама тея да не са откачили? Ритнах със злоба счупена саксия и разпилях всичко останало от нея, яростта излизаше като пушек през ушите ми. Трябваше незабавно да се чуя с момичетата.
Мадам Мим и Мадам Мон бяха най-близките ми приятелки и заедно с Господин Мит бяхме си учредили клуб ,,Добрите вещица и вещер" и си имахме безконечни сбирки всеки ден, всяка седмица на Единадесетия етаж,  любезно отпуснат ни от министерството на лигутийките, след дълги преговори и малко недиректен, доста дискретен и тлъст натиск. След няколко сбирки малката ни групичка започна да се увеличава. Станахме мощна коалиция от пет вещици. Към нас се присъединиха и Мадам Жуж и Мадам Ден, като последната домъкна и своя любимец, но който остана без право на глас в общото събрание, същото това Общо събрание, което се налагаше да свикам, незабавно.
Отидох в кухнята, направих си най-черното и горчиво кафе, което някога съм си правила, обадих се на фризьорката си за да ми запази час за боядисване на косата, звъннах и на маникюристката си и там си уредих час и след като поплаках малко на сериал, който следях с интерес и се запътих да изживея своя прекрасен и стремителен ден, а той определено щеше да е стремителен.
Бях седнала на фризьорския стол с шапчица на главата, когато зловещия демоничен смях на телефона ми се разкиска. Беше М. Мон... вероятно и тя сега се беше накичила със станиолчета за кичури и обмисляше да свика Общото събрание.
- Да... казах аз спокойно с лека истерична загадъчна нотка.
- Видя ли вестника??? – гласът й беше задъхан... ясно... във фитнеса е, явно ужасната новина много я е разтроила – какво ще правим?
- Свикваме Общото събрание разбира се.
- Кога?
- Утре вечер.
- Не е ли късно?
- Може би, но довечера съм на спа процедура – лежане с водорасли на гърба, знаеш как е...
- Рабирам те – каза състрадателно М. Мон и явно припадна на пътеката за бягане защото се отпусна и въздъхна
- Стой така да направя конферентен с Мим – сигналът за конферентен разговор даде своето разрешение да си говорим трите
- Даааа – каза М. Мим провлачено.
- Спиш ли??? – попита Мон учудено. Как беше възможно в такава ситуация да се спи...
- Неее... – отговори Мим съвършено спокойно и беше очевадно, че ако не спеше, то със сигурност си лежеше.
- Видя ли весника?? – попитах аз леко припряно, за да я постресна малко
- Дааа...
- И??? – Двете с М. Мон вече крещяхме по телефона.
- И какво и?!? Вие да не вярвате, че ще им се дадем така. Преди малко говорих с Ден, чакайте да я включа и нея. След няколко секунди вече бяхме четири на линията.
- Здравейте момичета. Как се чувствате окастрени?
- Ден, трябва да съчиним нещо, я вземи хвърли едни карти да видим как ще се оправяме – помолих я аз
- Абе карти, сега не е време за врачуване, пък и не се прави така посред бял ден.
- Момичета Жуж звъни – каза М. Мон и добави и Жуж в разговора
- Привет, привет, купих си невероятно черна и сладко-злокобна рокля!!! Толкова е красива. Мисля довечера да я облека... на среща съм и направо подивявам от щастие. Аммм трябва обаче да си купя и чорапи, ама сега ще ходя да пия кафе и да си купя някой и друг лак, че съвсем я закъсах, нямам никакъв... Вие какво правите
- Обсъждаме новия закон. – каза Мим спокойна
- Аааааа... голяма гадост, ми какво да се прави... Мислите ли, че ще ми ходи пиърсинг на пъпа??? Оххх толкова съм въодушевена. Ей любовта е велико нещо. А някой да отиде до единадесетия и да поизмие малко чашите от кафето, днеска нямам никакво време – чуроликаше като канарче нашата вечно зареяна из облаците приятелка. Факт – обичаме си я такава.
- Абе вие нормалнили сте??? – вече трещях и гърмях - среща на Единадесетия – СЕГА!!! – лопнах телефона на земята, предполагам, че след като батерията му изхвърча връзката се е прекъснала и съм била достатъчно категорична, а не смешна ако връзката беше останала здрава и само се беше чуло тъпо дрънчене и после никакви коментари от моя страна.
Станах разярена и зачервена, което никак не отиваше на освежения черен цвят на дългите ми копринени и леко рошави коси, че реших да се успокоя преди да изляза от салона. Маникюрът трябваше да почака, сега беше време мощната ни организация да задейства мощните си чаркове и да видим какво можеше да направи, което си беше и доста притеснително имайки се предвид, че единственото нещо което обединяваше максималната ни бездарност, здраво прикована към мега самочувствието на всяка от нас и разбира се неговите такива (става дума за Г-н Мит, ако се сещате), беше Единадесетия – мястото където се събирахме повече да клюкарим, отколкото да извършваме някаква практически полезна дейност.
Леко замаяна от красотата си в огледалото, много нескопосано се понесох върху новите си чехли на 8 сантиметров ток, което си е чисто самоубийство при все, че високи токове над 6см. избягвах, но днеска се чувствах във върхово озлобление спрямо света и това някак си рефлектираше и върху мен самата и подсъзнателно се самонаказвах, изпитвайки деспотично доминиране над останалите за сметка на пришките по нежните ми крачета, които неименуемо щяха да ме довършат по-късно вечерта.
Отключих Единадесетия, взех в ръце за да преместя малко дебелата, мързелива котка, която стоеше точно по средата на коридора и мазно се оплакваше, че пак нямала какво да яде и нямаше намерение сама да се помести за да мина, докато не й покажех, че съм се погрижила за този неин проблем с липсите на консерви. Определено не ме обичаше, изхъска злобно, одра ме и скочи от ръцете ми, важно седна пред огледалото и започна да се мие, нямаше намерение да ме погледне повече след като стана ясно – от мен ядене нямаше да получи! Влезнах в заседателната зала – малка, тясна, тъмна, задушна кухничка със счупен, понякога работещ телевизор (Г-н Мит, все обещаваше да го поправи, но до ден днешен, резултат нямаше). По средата на стаята, върху стария, вече поизбледнял килим се ширеше малка дървена маса с малка (диаметър към 3 см.) дупка от лявата й половина, обиколена от 4 разбрицани и едвам държащи се на краката си стола и един поовехтял диван, подпрян на тухли от едната страна – не можеше да се очаква много от министерството на лигутийките все пак, още повече, че за нас, като организация, това с което разполагахме, напълно задоволяваше нуждите ни. Та така, в мивката стояха и ме гледаха с черните кафени утайки 6 кафени чашки, омазани от разплискалото се кафе чинийки и същия брой лъжички – ама гадост и зараза, все някой трябваше да ги измие и как ми се прииска за момент да не бях идвала първа, за да се падне тази чест на някой друг, но за сега единствената алтернатива беше дебелата котка, която дори не искаше да се погледнем и едва ли щеше да прояви състрадание, да скочи от шкафчето пред огледалото и героично да се захване с мръсотията. И така с трагична физиономия на прецакана от съдбата, заканих се мислено да се купи миална машина, някъде там из бъдещите дни и се озовах цялата потънала в мисли за предстоящата борба с бюрокрацията и за полепналата захар и утайка по кафените чашки. Входната врата изкърца на отваряне и дочух веселия глас на М. Мон да писка от радост при съзерцаването на гигантската котка. Погледнах към коридора и се оказах права. Сега М. Мим и М. Мон се разтапяха от удоволствие докато мачкаха меката козина на черния или белия (все не мога да определя кой от двата цвята преобладава в него) котарак и му говореха с най-вдетинения си изтънен глас, който беше възможно да докарат. Доста по-топло отношение от моето, но в крайна сметка все някой трябваше да е лошия от страшния филм, нали така? Разбира се дундавия котарак, надушил любвеобилната обстановка съвсем се промени, от неприветлива част от интериора се преобрази в мъркащ симпатяга, който явно за мен и скрито за своите почитателки, се опитваше да си докара една отворена консерва котешка храна. Колко далновидно от негова страна. Както и да е, олята цялата във вода и на пръски от пяната, се засилих да посрещна моите толкова прелестни приятелки и колежки.

***

П.П. Ще има продължение, но за сега не знам кога  [heart__] Миме, това е  [heart__] Гушкам тееее. Очаквам да кажеш нещо!!!

Много заинтригуващо си започнала, Феичке!  [bravisimo] Чакам с нетърпение продължението!  [chetenee] [chatlove]

Страхотно е, Ралиии  [heart__] [bravisimo] Наистина много заинтригуващо  [inlovee] Чакаме продължениетооо  :)
[gu6] [kiss2]

Заинтригувах се... Хмммм... интересно [a taka]  [inlovee]

Хах, а аз си мислех, че няма да ви допадне :) Така ме зарадвахте всички  :flyingkiss: [chatlove] Прегръщам ви много, много, много силно!!!  [inlovee]

Определено ми беше доста интересно и безкрайно забавно, докато четях... Вълшебно си преплела истина и измислица... И ми е супер весело като познавам вещиците  [namigG] Дано вдъхновението по-скоро да те споходи, за да има продължение, което несъмнено ще очаквам... [heart__] Целувам те силно...  :)

Леко в стил Хари Потър ,но доста по привлекателно за четене. [ya yaaa da daaa] [a taka] Определено ще го дам на адашката ти да го прочете. [inlovee]
(http://s8.rimg.info/a1623d788b311dbf74138f110d4accc3.gif)

:) Миме, и аз много се забавлявах докато писах, дано само няма сърдити за някои подробности, особено относно Съни, ама малко трябваше да го променя  [lol], Симона дано не се сърди :) Целувам вииии!!!

Тонииии  :flyingkiss: [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] после да каже дали й е харесало и какви забележки има :) Целувам ви и двете!!!!  [heart__]

Ние също теб. [a taka] :flyingkiss:

Звучи много обещаващо.

Ще следя с интерес :)

Радвам се за което  [heart__]  [air kiss]

Харесах, чакам продължението :)

Ани, благодаря ти ми, надявам се скоро да има :) не знам кога ще ме полази пак тази тема. Гушкам те  [inlovee]

Доста интересно си започнала. [heart__] Определено пробуди интересът ми.Ще чакам продължение. :p (надявам се в най-скоро време). [inlovee]

Благодаря  [heart__]  :flyingkiss: и аз се надявам да е скоро  [inlovee]

 :) Я да видим сега как ще преборите закона

Идея си нямам още  [mhmm]   [heart__]

Хммм като се има предвид че попринцип си падам повече по реалистичната литература това ми хареса учудващо много! Стила ти на писане е страхотен само да не бяха толкова дълги изреченията  :) докат го прочета му забравя началото :) Иначе е невероятно  грабна ми интереса и ще чакам продължението

:) Много си права за изреченията ми, забравям да им слагам точката понякога. Благодаря ти горещо, че намина  [inlovee]

Хайде де ... чакаме :)

И аз чакам  [bubles]

Всички добре знаят какво се получава, когато на едно място се съберат две жени. Така. Добре знаят, какво става и когато се съберат три жени, и особено когато тези жени са най-добри приятелки. Няма граници женския език, било то в ареала на личния живот на всяка една от тях, било то в личната територия на някой чужд. Това е ясно, но сега към цялата цветна картинка прибавете и факта, че тези три жени не са само три а пет и не са някакви си жени, а от онези жещите по всички въпроси от тук до края на необяснимото. А за да сложим сега и рамката на целия пейзаж, нека споменем и Г-н Мит, който е моралния и етичен коректив на Единадесетия.
Та, събрахме се Аз, М. Мим и М. Мон в заседателната зала. Черната ми зловеща рокля не изглеждаше толкова страшна, а трагично смешна с белите пръски от пяна, която можеше да се забележи дори и по косата ми. Въобще миалната машина стана много наложителна придобивка, вероятно в близките няколко години, а може би и никога, но самата мисъл за евентуалното й пребиваване в заседателната зала, действаше като елексир за нервите ми.
Котарака щастлив, дебел и безгрижен, разбрал, че ще се яде, се глезеше в краката ми и досадно ми напомняше колко лицемерни сме всички, когато ставаше дума да получим желаните неща, пък били те и консерва с котешка храна. Подритнах го леко да не ми се пречка в краката докато се опитвах да стигна до котлона за да сложа джезвето с вода, за да направя задължителното за сбирките ни и ритуалите ни кафе.
М. Мим и М. Мон вече си бяха съблекли палтата и  се настаняваха покрай масата. М. Мим винаги стоеше на стола до прзореца, а М. Мон на стола срещу нея. В една организация винаги трябва да има ред, въпреки, що се отнася до негово високопоставенство реда, неговото влияние беше ограничено само до това, кой къде сяда на конферентната маса с дупка от лявата половина. От там на татък, организацията ни беше приела практиката на пълноправна полифония. Всички едновременно или който когато може. Та сега след като си заехме местата, както вече споменах (аз сядам на дивана от страната на тухлата отдолу) се заехме да обсъдим най-напред напредъка на М. Мон във фитнеса. Истината – нямаше много голям такъв, защото програмата й по принцип е доста натоварена, та за тази силова институция рядко й оставаше време. Такова намираше предимно, когато се почувства свръх амбицирана или щастлива. След крато, но пък искрено разсмиване по повод споменът за времето когато бяхме решили да се трудим над себе си на близкия стадион с бягане за поддържане на форма (това беше един доста забавен и единствен момент на изпълнение на подобна инициатива, защото още с първата обиколка аз издъхнах и не само аз, но и амбицията ми, а М. Мим и М. Мон получиха попарващо подхвърляне от футболния треньор ,,Абе момичета вие малко късно сте се сетили да влизате във форма, баловете са след 3 седмици", което сами се досещате никак не попадна на място в графата ,,амбициране") решихме да сложим точката на темата ,,влизане във форма" с кратко неловко мълчание. Добре че, в момента в който краткото мълчание заплашително се устремяваше към продължително влезна М. Жуж. Сладкото й чуроликане прогони тягостната ситуация и разчупи позите на тъпи усмивки.
- К'во става – ухили се М. Жуж насреща ни
- Нииищо... – отговори М. Мим.
- Абе хора, водата ври, не я ли видяхте – страсна ни гласа на М. Ден, която беше влязла в заседателната зала след М. Жуж, но не я бяхме забелязали. По принцип М. Ден си е доста дребничка, но това не оправдаваше честите случвания на незабелязеването й.
- Оффф кафето... Мон, дай кафето – изхвърчах аз за секунди от дивана, спънах се в стола на М. Мон, за малко да не падна в мивката, подпрях се на сушилника за чинии, стъпах на опашката на нищо неподозиращата котка, тя подскочи и се хвърли върху крака ми, М. Мон бързо стана и добре че овладя емоцията си, хвана дебелака и го гушна състрадателно. М. Мим се заливаше от смях а М. Ден и М. Жуж гледаха стъписани. Всичко свърши благополучно. Нямаше умрели де, това искам да кажа. Аз много се стреснах, не за котката, не за чиниите, за себе си, да не си счупя някой нокът, но разбира се от чиста добронамереност, която ми беше чужда по принцип, попитах как е котето. Оказа се добре. След като изживя подобен стрес се върна да дооблизва купичката си, добър знак, но мисля, че от тогава му станах още по-неприятна.
Кафето най-накрая беше готово, петте вещици на мястото си, а Г-н. Мит щеше да закъснее, обади се да каже, че има мач за купата на идиотите. Не мога да разбера защо продължаваше да играе за фатално загубения отбор ,,Овча мисъл". Единственото, което успокои гнева на пет жени срещи безхаберието му към срещата ни, свикана при такова извънредно положение беше смеха, който отприщи спомена за този велик отбор с най-много една попеда в историята си. M. Мон се сети за онази вечер в салона на спортната зала. Тогава още не бяхме предприели стъпките към учредяването на клуба ни, още нашите сбирки нямаха толкова официален характер, а просто бяхме четири кляфки, които бяха отишли да подкрепят отбора на единствения им мъж – Г-н Мит. Казвам четири, защото освен Аз, М. Мим и М. Мон, към нашата дружинка се причесляваше и М. Минк, която беше мила вещица, но с доста буен нрав. Та в последствие се случиха някои катаклизми, напълно нормални за женското приятелство. Малко крясъци, малко рев и разни други по-зли прояви и такива ти ми работи, което прикючи с последвало отцепление на М. Минк.  Но, да се върна към въпросната вечер на мача. Голяма пародия. Бяхме само ние – жени – в целия салон. На всичкото отгоре, бяхме единствените които подкрепяха ,,Овча мисъл" – невероятно, нали,? Голяма вечер беше, голяма загуба. Нооо какво разбираме ние жените от футбол? Голям смях падна. Този спомен направо размазва скуката.

Супер Рали, много ни хареса - на мен, Деница и Симона :), успя да ни върнеш няколко години назад и да ни припомниш разни спомени, останали в архива - прашни, но безкрайно забавни... Много е хубаво, чакаме още... Целувам те  :)

Скоро ще добавя нова част, само да си посъбера още малко материал  [heart__]

айде, че и аз чакам  [ya yaaa da daaa]

Рали, докато четох за чародейката в мен изплува спомена за вещиците от Единадесетия. Та така, открих го, препрочетох го и доста се смях с реалистичните характеристики и комичните ситуации. Ако имаш време и материал, продължи го. Ще ни зарадваш - нас четящите те. Прегръщам те  [gu6]

Миме материалът ще е по спомени :) Трбва само време. Имам написано, но не е готово  [confused]

И аз често препрочитам и ми е ужасно мъчно...

Quote from: chocolate_fairy on January 20, 2011, 12:34:12 PM
Миме материалът ще е по спомени :) Трбва само време. Имам написано, но не е готово  [confused]

И аз често препрочитам и ми е ужасно мъчно...

Ммм да, така е и на мен ми е мъчно, но времената се сменят и хората също се променят... и понякога за жалост остават само спомените.  [heart__]