Днес не ми е до глупави рими,
за това, по-добре замълчи,
че бушува в душата ми буря-
току-виж върху теб връхлети.
А неискам така да се случва,
ти не носиш и капка вина.
Нещо странно отдавна се случва
в Ръдърфордската ,бедна душа.
Нещо трудно ,сам ,мен си разбирам.
Всяка нощ ме яде мисълта,
че отново самичък заспивам,
че и ти нейде там си сама.
Кой превръна във гарвани дните,
да си късат от нас часове,
без и двама ни той да попита
ще се справим ли с тез бесове
дето все къмто бездна ни теглят
и потъват очите ни в скръб.
Кой любима ни сряза крилете
и приши таз тъга в нежна гръд?
Днес не ми е до глупави рими,
уж съм жив,пък съм пълен абсурд....
Кой съм ,знаеш ли?Моля ,кажи ми!
Имам нужда да бъда с теб друг...
Поклон ,поете.Все повече се влюбвам в стиховете ти.
(http://s.rimg.info/d02d021ce9fe3657190f3232e88fc029.gif)
[plqs plqs] :flowers:
Quote from: tonnny_bg on January 28, 2009, 20:34:38 PM
Поклон ,поете.Все повече се влюбвам в стиховете ти.
(http://s.rimg.info/d02d021ce9fe3657190f3232e88fc029.gif)
Уау,това си е голямо признание.Благодаря ти от сърце.
Annyyy мерси за розите [lol].
Quote from: radarford on January 28, 2009, 20:31:00 PM
Днес не ми е до глупави рими,
за това, по-добре замълчи,
че бушува в душата ми буря-
току-виж върху теб връхлети.
А неискам така да се случва,
ти не носиш и капка вина.
Нещо странно отдавна се случва
в Ръдърфордската ,бедна душа.
Нещо трудно ,сам ,мен си разбирам.
Всяка нощ ме яде мисълта,
че отново самичък заспивам,
че и ти нейде там си сама.
Кой превръна във гарвани дните,
да си късат от нас часове,
без и двама ни той да попита
ще се справим ли с тез бесове
дето все къмто бездна ни теглят
и потъват очите ни в скръб.
Кой любима ни сряза крилете
и приши таз тъга в нежна гръд?
Днес не ми е до глупави рими,
уж съм жив,пък съм пълен абсурд....
Кой съм ,знаеш ли?Моля ,кажи ми!
Имам нужда да бъда с теб друг...
Ти си онзи зад тънката мрежа
от заблуди и грешки, лъжи-
свят във който умората реже
къс по къс от човешки души.
А крилете ни връщат се само
щом заспим, че заспива страха
и политаме рамо до рамо-
полет, който ще спре сутринта
и отново ще бъдем безлични,
в своя делник - убиец на страст,
в случки разни, банално-типични,
над които май ... нямаме власт.
Но недей ми затваря устата
или нека да бъде с уста
във целувка, спасила душата
и с любов -чиста жива вода.
QuoteТи си онзи зад тънката мрежа
от заблуди и грешки, лъжи-
свят във който умората реже
къс по къс от човешки души.
А крилете ни връщат се само
щом заспим, че заспива страха
и политаме рамо до рамо-
полет, който ще спре сутринта
и отново ще бъдем безлични,
в своя делник - убиец на страст,
в случки разни, банално-типични,
над които май ... нямаме власт.
Но недей ми затваря устата
или нека да бъде с уста
във целувка, спасила душата
и с любов -чиста жива вода.
Говори!Тебе искам да слушам!
Даже нужда не чувствам от сън.
Само с теб аз съм истински буден,
а през другото време съм гръм
от вбесени, нездрави капризи,
от желания с мирис на грях.
Говори ми!Не искам да слизам
пак във онзи призрачен ад,
в който демони късат плътта ми
и крадат от духа светлина...
Говори ми!Спаси ме от огъня.
Аз самичък не ще се спася.
Този огън загасва, когато
над горещото длани простра
и докосна ръцете ти.Сляти
те са мост над горяща река.
Адът съхне и демони плачат,
че те губят, но ти си си мой.
Тез минути как бавно се влачат.
Ти побързай, в мъглите не стой.
Гръм във рая, не кино, а порив
да избягаш от долния свят,
в който лъжат , предават, говорят...
думи, думи, без смисъл тежат.
Твой съм,вярно е,
знаеш отскоро,
че си моята жива вода.
Ако трябва и в пропаст се хвърлям
стига ти да си с мен след това.
Но да бягам -не ми е в природа,
ще си взема със хитрост света,
дето нявга изгубих във ада.
Не, не пускай ти мойта ръка.
Тази нощ облечи ме със сила,
във целувки си влагай душа
и отровата твоя горчива
нека аз да усетя в кръвта...
Нека в мълнии двама осъмнем,
да се гоним в небе от сърца-
без лъжи,без предателски думи,
аз и ти слети в обща душа. [heart__]
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Quote from: radarford on February 02, 2009, 01:48:24 AM
Твой съм,вярно е,
знаеш отскоро,
че си моята жива вода.
Ако трябва и в пропаст се хвърлям
стига ти да си с мен след това.
Но да бягам -не ми е в природа,
ще си взема със хитрост света,
дето нявга изгубих във ада.
Не, не пускай ти мойта ръка.
Тази нощ облечи ме със сила,
във целувки си влагай душа
и отровата твоя горчива
нека аз да усетя в кръвта...
Нека в мълнии двама осъмнем,
да се гоним в небе от сърца-
без лъжи,без предателски думи,
аз и ти слети в обща душа. [heart__]
Без предателски думи-отрова,
скрита в подли и пошли лъжи,
от които се стряскам отново
и в кръвта бучиниш див цъфти.
Нека мълния бъдеш за мене,
да разбиеш стената от страх,
със която ограждах се. Време
е да блесне покритото с прах,
да разцъфнат усмивки-мимози
по местата на плевел от грях.
Хвърляш мост през реката от проза.
Дълъг път аз без теб извървях.
Моят също не бе къс без тебе,
но на мъж не отиват сълзи.
Днес под път и над път никне плевел
и омайното биле души.
Виж-откакто те срещнах -е друго,
имам сили скала да строша,
само с две-три магически думи
става прах таз стена на страха,
дето твоята нежност огражда
и покрива очите с тъга.
Нещо свършва,но друго се ражда-
аз....и.....ти или тя....любовта.