Не искам да коментирате това, което ще напиша!Няма нужда да го правите...Не се чувствайте задължени да кажете каквото и да било.Просто имам нужда да споделя с някой, защото иначе ще ми се пръсне сърцето.
Точно на връх коледа тази година съвсем неочаквано почина дядо ми.Получи масивен инфаркт.Преживях го много тежко.Много съм близка с баба си и дядо си и много си ги обичам.Когато бях малка всяка ваканция родителите ми ме пращаха при тях.Те са в почети всеки мой децки спомен...Тяхното присъствие винаги е създавало специфична атмосфера и уют.А сега, когато един от тях вече го няма...се чувствам така сякаш частица от мен също си е отишла.Толкова ми е пусто и празно, когато си отида на село и дядо ми не е там, не спори за нещо с баба, не обикаля из двора, не гони чуждите котки и не се сърди когато му нарушим обедната почивка...
Минаха около две седмици откакто си отиде.Тъжно ми е все още естествено, но се примирих с мисълта...И тъкмо започнах да гледам философски на живота, когато тази сутрин разбрах, че вчера вечерта мой скъп приятел и колега от университета е починал.Господи, та той беше на 22!Живота бе пред него...Не мога да повярвам, че човек на тази възраст може ей така за секунди да си отиде от този всят.Ихфаркт!!!!А той никога не е боледувал от сърце, не е имал здравословни проблеми.Просто както си вървял по улицата и паднал без повече да се изправи.А това бе един невероятен човек!С него винаги бе удоволствие да се общува.Не го казвам само защото в момента ми е ужасно криво и гадно, казвам го, защото е истина.Той беше винаги усмихнат, винаги готов да ти обърне внимание и да ти помогно.Просто създаваше настроени, преливаше от енергия и зареждави всички около него.Познавам го едва от няколко месеца, но със сиурност знам, че вече няма да е същото без него в университета.Ще ми липсва...Не мога да повярвам, че това се случи...
Кажете ми тогава каде е смисълът да правиш планове за бъдеще, което така или иначе не е сигурно, че ще доживееш да го видиш, защо са ти мечти, когато нямаш време, за да ги осъществиш?!Не ми отговаряйте!И сама знам отговора, но в момента ми е трудно да повярвам в него.Не виждам смисъл...в живота, но той виждаше и със сигурност имаше много планове и идеи...Винаги когато сме си говорили с него той е бил безкраен оптимист.Винаги виждаше доброто у хората и си остава загадка за мен как така успяваше дори черното да изкара бяло...
Спомням един наш разговор преди коледа.Попитах го дали има празнично настроение вече, а той ми отговори, че не обича празниците.Когато го попитах изненадана, защо не ги обича, той ми отговори много просичко и искрено, като дете..."На празниците всички са щастливи, а аз искам да са такива през цялата година" и се усмихна...
Не е чесно...
Как е въможно за по-малко от месец да загубя и роднина и приятел...Сега отново съм на дъното... и не виждам изход...като в задънена улица, в която те притиска реалността.Толкова е жестоко...
Спирам до тук...каквото и да изрека вече е късно.Съжалявам само, че не успях да кажа толкова много неща на тези хора, не успях да им покажа колко са важни за мен...
Съжалявам ако съм ви скапала настроението, просто трябваше да го напиша иначе щях да откача тотално...Не искам съчувствие искам си живота такъв какъвто беше допреди месец!!!!!!!
еми знам че каквото и да напиша,няма да ти стане по-леко тъй като не ме познаваш,ще ти дам едно просто съветче приеми смъртта....и аз съм като теб,смъртта е винаги около мен,в последните години изгубих толкова много близки хора че вече съм я приел като даденост.Станал съм до голяма степен безчуствен и се водя от принципа,че "Лошите неща ме правят по-добър човек".....Успех и не се предавай,животът е интересен със своите лоши и хубави моменти