Тя говори
с птиците,
а залезите и
кълват трошици
от шепите
на неизписаните
листове на вечерта,
като букви,
наредени
по високите жици
в човките си
събират
слънчеви лъчи
тъмни ята.
От нарисуваните и
утрини
небето се усмихва,
когато
с моливче драсне
по синьо лице.
Уж намусен вятър
весело прихва,
когато панделка
върже
на босото му
краче.
Нощем се къпе
в светлината
на луната,
сластно падат
копринени поли,
бистра вода,
отразяваща
светлината
в изящните и
глезени
тихичко
си шепти.
Тя говори,...
а Вселената
притихнала
я слуша.
Глас-соната
в паяжини
от кристал
заплита се.
Тази музика
ми е позната.
И някак си неусетно
промъква се
в душата ми
жал.
(http://static.diary.ru/userdir/3/8/3/9/383980/23586154.jpg)