Беше тъмно,светлинка се подаваше единствено от завесата на прозореца.....на леглото в средата на
стаята кротко се беше сгушила Тя и спеше...Лео беше седнал в креслото до нея,гледаше я и си мислише
за връзката им,за това че ако не беше Тя,той отдавна щеше да е загубил вярата си,че все пак има за
какво да живее....гледаше я втренчено как сладко спи и това беше най-красивата гледка за него,искаше
просто да вземе дистанционото и да спре този миг,не искаше тази нощ никога да свършва.Изведнъж
извъртя глава към прозореца и погледът му потъна някъде там....в мислите му се превъртаха кадрите от
живота му,осеян с мъка и страдание,той преживяваше всичко отново и отново...после се сети как се
запозна с Нея,как тя се появи в живота му,сякаш от нищото,за да му покаже какво означава
любовта.Това бяха най-красивите му спомени и несъзнателно се усмихна,посегна до себе си,където си
беше оставил чашата с водка,погледна втренчено към течността и отпи глътка...Стана отиде до уредбата
и си пусна любимия диск"SaVaGe Garden+George michael"...намали звука и отново се запъти към
креслото си....изведнъж телефона и извъня...тя се сепна,но не се събуди,извъртя се на другата
страна.Лео се замисли кой ли може да я търси по това време....в този миг чу че е получила
смс,погледна часовника си-3.30...без да иска ревността в него се развилня с пълна сила,ревност
примесена с любопитство-опасна комбинация.Той се зачуди сам на себе си,досега не беше изпитвал
такова чувство,то направо го разяждаше от вътре,сърцето му биеше лудо,в мислите му се въртяха
стотици въпроси "Кой ли е това?","Защо й пращтат смс-и,по това време?","По дяволите аз ревнувам,а
нали си казахме че си имаме доверие"......Лео седеше и гледаше телефона и,синият дисплей наистина
показваше че някой и е писал....Досега никога не я беше проверявал,за него доверието беше
най-важното нещо в една връзка.Нооо сега просто не издържаше от любопитство....Погледна я,Тя все още
си спеше свита на кълбо.Лео взе решение...само щеше да отвори телефона и да види дали смс-а е от
някой мъж,без да го чете.Тихичко стана от стола,приближи се,с рязко движение повдигна капака на
гсм-а...и...замръзна на място....писано бе от мъж,някой си Борко....ревността вече го заслепи,сълзи
бликнаха в очите му,той просто усещаше какво ще е съдържанието,знаеше,а не искаше да повярва.Беше
стигнал до тук,значи трябваше и да го прочете,в противен случей нямаше да може да заспи.Взе си
водката и я изпи на екс,за кураж....Посегна отново към телефона и зачете....четеше,а сълзите му се
стичаха по лицето....не можеше да е истина,не това беше някакъв кошмар,не можеше отново да е
измамен.Та нали тя беше перфектната,нали беше единствената,която му даваше сили да живее,не можеше
да се окаже че през цялото време го е мамила....С всяка прочетена дума,частица от сърцето му
угасваше.....едвам достигна до края,остави телефона отворен до възглавницата...вече бе взел
решение,нямаше смисъл да живее,какъв щеше да е животът му без нея,не можа да си го представи.
Отиде до бутилката с водка,в нея имаше около 200 грама изпи ги,запали една цигара и избърса сълзите от
лицето си.Взе едно листче и написа"Трябваше просто да ми кажеш.Нали си обещахме?Благодаря ти за
моментите прекарани с теб,те бяха най-щастливите в живота ми.Сега те оставям на свобода-искам
единствено да си добре....Сбогом любима"....Остави листчето под телефона и се запъти към
терасата,отвори вратата...навън беше студено... със замътен поглед погледна към небето...Нямаше
луна...допуши цигарата си и се качи на парапета,затвори очи,в съзнанието му отново изникна нейният
образ...отвори ги и политна....
[sad3] [sad3] [sad3] [reeeev] [reeeev] [sad3] [sad3] [sad3] [you broke my heart] [you broke my heart]
леле много е тъжно и ужасно истинско! [crying] [crying] [crying]браво! [bravisimo]