Случвало ли ви се е да спорите с някого и всеки да държи твърдоглаво на своята теза?
И всеки от опонентите е убеден в правотата си [oh kotioo] и се мъчи всячески да убеди в нея противника- няма консенсос, няма среда, няма алтернатива.
Кога е по-добре да спрем и да оставим времето да докаже кой е прав и кой е крив?
Или да се извка на помощ [mhmm] арбитър? Кога спорът прераства в [na na nati] кавга? [eii 6ta sma4kam]
И трябва ли да се избягва-та нали в спора се ражда истината?!? [a taka]
Случва ми се. В крайна сметка стигаме до извода "Всеки със собственото си мнение" и толкова... [lol] Но не трябва да се подхожда твърдоглаво, а с разбиране. Също така спорове, в които става дума за лични предпочитания, са безсмислени...
Аз лично бих предпочел да минавам без "арбитър". Как да занимавам някой със собствените си глупости [lol]
да кажа и аз ,че ми се е случвало и се случва често ... повечето пъти търсим арбитър ,защото аз съм малко твърдоглава и докато не се докаже моята правота не се отказвам ... :)
хммм [mhmm]
аз харесвам споровете, дори и само заради това че така виждаш различна гледна точка, която понякога се оказва по-вярна от моята. Мога да споря за всичко- достатъчно е да си намеря опонент [cais007], който да не се връва лесно.
Идеята ми е дали ако си убеден че в пътя А, който е избрал лицето Х, ще му създаде да ги речем неприятности, и знаеш че има и други пътища В, С и т.н, защото вече си видял че лицето У тича по път С, кога трябва да спреш в спора, и да престанеш да го убеждаваш, че има и други варианти?
уф, ама и аз май се замотах, стан като в час по теория на вероятностите ;)
Не съм на мнение, че спорът трябва да се избягва! Но трябва да се прави разграничение между спор на различни гледни точки и спор породен от желанието на някой да се докаже над другия!! Лично аз знам кога да спра, но има много хора- скандалджии в днешно време, които просто не признават чуждо мнение, което е жалко!
Спорът трябва да спре чак когато опонента падне гърчейки се в собствените си безумни доводи... ии дори и тогава може още малко да потъпчем отгоре върху трупа му !!!
нещо токова ли имаш в предвид:
[xa xa xa xa xa xa] [peace] [taZz]
аз пък обичам интелигентните спорове... там където всеки излага факти в подкрепа на мнението си... където разбираш защо другия мисли така но все пак твоето мнение е различно... така мог ада споря по цял ден.. много обичам... но да споря за интересни и важни неща а не примерно за тва дали Кънчо е легнал с Ганка или не е... Обичам да споря за политика,за спорт,за музика,за изкуство ,за история... абе повечето от форуме дето ме знаят по отдавна знаят че като цяло обичам да споря хахаха
Споровете са много интересен начин на общуване. Винаги са ми допадали, стига някой да не спори с мен за нещо и очевидно да греши! Тогава лесно се отказвам и не споря, защото не виждам смисъл. Иначе няма точно определен момент, в който спирам да споря с някой.... Зависи от човека. Понякога е по-добре да спреш, за да не се отръпнете и очуждите от даден човек. Често прекратявам подобни разговори и мненията отново си остават висящи.... За някой следващ път. :)
Quote from: небесносиньомомиче on September 09, 2008, 00:25:27 AM
... Кога е по-добре да спрем...
Спорът доста често прераства в кавга. Следователно за да се избегне тази селения, е необходимо някой от потенциалните селяни да отстъпи. Обикновено остъпва селянинът, който има право. Прави го не защото "По-умният отстъпвал" - това е вече демоде. Предполагаемата причина е, че отказвайки се от спора смята, че привидното му оттегляне няма да промени грешните възгледи на другия селянин, възгледи, които дай Боже един ден ще му изиграят лоша шега /т.е. на принципа: "По-добре да заблудя някой някой, отколкото да го светвам за нещо/, но точно тук бърка. Вторият, робуващ на същият принцип, започва да се съмнява в собствените си убеждения, тъй като е много подозрително, че някой толкова лесно се е отказал да спори, има нещо гнило...
[grrrIll] [ooooo] [mhmm]
съвсем ме обърка... да разбирам ли, че ако се отказвайки се от спора преминаваш в по-високата му форма- засяването на съмнение в опонента?
хахах :) доста интересно :) Все пак , оставя някъкво съмнение, което ще те кара и кара да премислиш ситуацията наново и отново за да бъдеш сигурен, и това го има :) НО
В повечето чисто човешки спорове, заеднно с тях се подхващат и други спорчета, като по този начин започваш да опознаваш човечето с което си спорите ей така... защото е забавно на всеки да взима участие чрез своето мнение :) ииии до един момент в който компанийката се разделя на 2 и [razgovor] си участват и си спорят за различни теми, а други [kiss2]:) по различни начини.... ииии [nazdaroviaaa] Водката ти свършваааа... [cheers][drunkkk]... и спора спира.... и сега ? Интересното свърши ... ми хайде на дискотека [svirr] [twist]
Кога да спрем ли ?
Когато забравим за какво спорим . :)
Аз мисля, че някои хора не правят ясна разлика между спор и кавга, а такава има и то доста значителна.
Да,има разлика.Спора може да се превърне в кавга,но кавгата в спор-не. :)
А ако визираш моето изказване,пак има връзка,защото и това се случва .Уж се спори по определена тема,примерно,но от тук ,оттам и темата отива в девета глуха ,както се казва.И то без да искаш. [lol]
Нямах предвид теб. :)
Ами доизкажи се ... :p
Аз казах каквото имах. :p :) :>
Някои не правят разлика между това да кажат, което имат ... и това, което трябва да кажат...
Очаквах те скоро. :) Радвам се, че най-накрая си го проумяла и се надявам да започнеш и го спазваш. :)
С най-добри чувства, както винаги, фифке. :)
лаФФФф да става а :)
Quote from: tonnny_bg on November 11, 2008, 18:52:44 PM
... и темата отива в девета глуха ... [lol]
[lol]девета или десета глуха-все някога вдигаш ръце от опонента и го оставяш сам на себе си. След като за всеки каузата е защитавана неотстъпно, то значи всеки е прав за себе си- нали??? Тогава ли е края или има и опция за преразглеждане на спорната точка след време?
Има ли изход в края на глухата улица????
Мили дами,това е раздел Философия.Ще ви помоля да се съобразявате и ако нещо искате да кажете,кажете го с повече от едно изречение и без недомлъвки.Не всеки разбира от една дума.И без нападки! :)
Точно защото разделът е Философия не е за всеки, който разбира с обяснения от 1000000000000 думи. Ако разбира - разбира, ако не - прав му път. Философията не е за всеки. :) Пък и никой не е нападал никой. Мноооооооооооого сте мнителни. За работи където трябва никой не си прави труда, пък за забележки сте първа писта...
Ами тука не сме специалисти -повечето ,разбира се.Учим се все пак.Имам шесто чувство преди нещата да са се случили,затова пуснах по-горния си пост.
Пък и аз не съм казала ,че се нападате .Само учтиво предупредих,да не стане после че не съм казала. :)
Е, добре, благодаря. Сега вече сме предупредени и никога няма да се заядем... В тази тема.
Не мисля, че беше уместно. Освен това с теб сме говорили на дълго и широко по въпроса и знаеш, че по мое мнение човек който не разбира не е редно и да се обажда. Като не знаеш нещо е редно да си траеш. А ако искаш да разбереш сядаш да четеш или най-малкото изслушваш тези които имат какво да кажат по въпроса.
Ако много се държи все пак, нека се изтрият постовете ми по темата и въпросът да приключи.
Въпросът дълго няма да приключи,но засега е достатъчно.
По темата вече. :)
[sad3] [ooooo] [mhmm] [tihoOo]
Да спориш, зависи за какво. Да убеждаваш някой да не си троши главата по А, Б, В път, защото Г път чист и безопасен, и по него би пристигнал бързо и навреме до желаното място, а той настоява да мине по път А и да си троши главата. Не разбира от факти, не ги приема и държи на своето. Убеждавам донякъде, като няма ефект му пожелаваам лек път и късмет.
Когато се убедя, че опонента е инат-глупак, прекратявам спора. Защото с глупак не се спори.
Когато тезата ми е слаба и опонента има солидни аргументи и аз се убедя че е прав, остъпвам, съгласявам се. Само внимавам да не е нито рано, нито късно,а навреме.
Ако съм убуден че съм 100% прав и проблема е важен не отстъпвам нито крачка. Ако опонента ми е солиден и ерудиран човек и си заслужава усилията да го убеждавам, че грещи, полагам усилия да момента в който разбирам, че усилията са ми напразни. Прекратявам спора и всеки остава на своето. Съветвам го да помисли допълнително над мойте и неговите аргументи, което правя и аз, и ако проблема е важен, може да го обсъдим отново.
Те така процедирам Я.
оставяме го да размисли [ya yaaa da daaa]и ако не е го почваме пак [boiiiii233]и така до победа [peace]- спора няма край- правилно ли разбирам???
Quote from: небесносиньомомиче on November 24, 2008, 16:32:03 PM
оставяме го да размисли [ya yaaa da daaa]и ако не е го почваме пак [boiiiii233]и така до победа [peace]- спора няма край- правилно ли разбирам???
[cvetee]
Е,е, не сме перковци. Ако няма съгласие, всеки постъпва както намери за редно, на свой риск и сметка. Със спора е приключено.
Практиката показва след време, кой е правия.
Когато хората се изслушват и се замислят върху това, което опонента им твърди, тогава спорът е градивен. Тези хора рано или късно ще стигнат до истината, ако естествено това е възможно.
Ако само единия човек се вслушва в думите на другия... за него е добре, само да свикне да не се ядосва на неразбраните. В крайна сметка те само губят, а той, разбирайки тяхната гледна точка, може да си направи по-добри и верни изводи.
Хората днес редовно спорят за глупости, за които няма как някой да е по-прав от другия. Но им е трудно да го осъзнаят. Тъжен факт...
Толкоз за сега... :)