Може би беше твърде близо за да те позная ...
или пък просто ме подмина във времето ...
гордостта не ми помогна да се осъзная
и отчаяно лежах и заравях се във "безценното"...
Там където бяхме всичко бе различно ...
или същото е днес, а аз не виждам?!
Всичко ли изгубих толкова трагично?!
Сякаш сънувайки все не се събуждам!
А отлетя и времето и запустялата болка ...
на нежеланието да бъда отричана и нежелана!
В сърцето остана един трепет- упойка-
отиде си, а аз съм още така ... непрогледнала!
(http://s12.rimg.info/551fe3cba0144e12cc07db4afd8ba7d2.gif)