(http://elliotteskeyphotography.com/images/large_white_dahlia_4x6.jpg)
В гласовете на щурчетата
далиите ще разцъфтят-
белите далии на тъгата ми
прекипяла.
Отминава летен ден,
бос и мъничко луд,
шепнещ тихичко
тази тежка дума-
раздяла,
която ще падне -
камък в кладенеца
на нощта.
Тъй дълго ще пада,
че ще секне песента
на петлите.
По първи петли
светът е безумно млад
и се смее,
когато над бездната полита.
До първи слънчев лъч
ще се налива вятърът с тишина,
докато пиян пред прага на утрото
се търколи.
Отново -здравей...
Окъпани в капчици метличина роса,
посрещат слънцето мислите ми-
светли, дръзки и голи.
Дано след раздяла винаги има 'здравей'. [sad3]
(http://s2.rimg.info/9011c60291dc717127dbd67f6b082791.gif)
Винаги има ново...здравей! [cvetee]
http://ru.youtube.com/watch?v=hHf0U8-ryvA (http://ru.youtube.com/watch?v=hHf0U8-ryvA)
винаги ще има ЗДРАВЕЙ , момичета.
Когато човек иска, винаги се намира начин.
усмивка
и надежда
[chatlove] [chatlove]
Посрещай прекрасните неща отново и отново, без да усещаш липсата след "раздялата"
:)(http://www.gcdesign.eu/wp-content/uploads/2007/11/white-flower.jpg)
Толкова е хубаво, Гео! И раздялата си я пресъздала толкова хубава.
Поздрави с пожелания за ново - Здравей!!!! [cvetee]
З..
Д..
Р..
А..
В..
Е..
Й
.
.
.
капят
капчици
роса
по
утринните
цветя
на здрачни
копнежи.
В паяжините
на мига
пеперудена
тъга.
Когато плача,
докосни много нежно
не мен ,
а онази
воалено-хладна
и мека
мъгла,
която крие
очите
на душа от тъмен камък,
фреска върху мрамор,
камея,
издялана
в планинска гръд
и посветена
на раздялата
след
недопитата болка,
че природата човешка
често губи своя верен път.
И отново
пълзят мислите-
ластари на диви къпини,
към ново
з
д
р
а
в
е
й,
за пореден
път.
Защото
е тъжно,
душа
с душата
да се разделя.
Защото най-дългата раздяла
се нарича просто -
СМЪРТ.
:) [flowers]