Твоето форумче

QuoteРазлична съм. Не съм това,което бях.

Аз съществувам далеч от себе си. Не ставам за нищо. Нищо не става за мен.

Болка ли? Каква болка? Дори тя отлетя на юг.

А за радостта, за любовта, за чистотата да не говорим. Няма ги отдавна. Няма ги откакто се помня. Имаше само не радости и неволи. Доскоро те крепяха сърцето ми. Но вече душата ми е празна, а не както преди-изпълнена с нереални надежди. Но няма какво да се прави.

Продължавам да живея. Тъмнината осветява живота ми. А когато я няма, няма нищо. Вътре е празно.

Празнотата ме е обсебила. Аз съм щастлива в мрака. Той е светлината в мен. Той ме изпълва с вяра. Изпълва ме с щастие. Когато си мисля за него, когато го чувствам в себе си, аз живея.

Чувствам щастлива болка, която ме гони. Гони, но не може да ме стигне, а аз я искам. Искам да е вътре в мен, искам да мисля за нея. Защото тя е единствената ми надежда. Въпреки че всички надежди са отлетели.

Не мога да ги събера отново. Те са се разпръснали в различни посоки. Разпръснали са се далеч от мен. Далеч в далечината.

Далечината, която е толкова близо. Близо до мен, а не мога дори да я докосна.

Защо ли? Защо и тя бяга от мен? Защо и тя не ме разбира...?