Спомняш ли си,не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си,обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си,беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна-бях с усмивка на уста.
Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти.
Душата ми отряза във онази нощ.
Едното и око завинаги почерни.
Но правех се ,че все ми е едно
и бях за тебе тъмна,непрогледна.
***
Много време мина оттогава.
И все усмихната ме срещаш в своя път.
Само,че сега усмивката не е лукава...
Аз съм истински щастлива
и влюбена до друг вървя...
[cvetee]
:) ММММ....браво!Много е хубаво!
Хубаво,хубаво.Поздрави и от мен! [bravisimo] :flowers: :flowers: :flowers:
Познато и прелестно [cvetee]
Поздрави! Страхотен стих! [cvetee]
Благодаря на всички! [dugaaaa]
и идея си нямаш колко се открих в стиха ти ... [heart__]
Омг, страхотен е... [inlovee] [heart__]
"Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти."
Нямам какво да кажа.Невероятна си. [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]