Кмабаните биеха с глух и обречен глас.
Бе пуста и горзна нощт. Нощт на мътрвите живели , живите умрели.
Тя пристъпваше бавно в мрака, по мъртвата трева. Доколкото виждаше в мрака и тя бе покосена сякаш от невидима отрова. Листата на доскоро живите дървета бяха окапали във страшни багри. Жълто червено и кафяво се преплитаха на чен фон. Цветове на смърт и разруха.
Всичко изглеждаше пусто и мъртво, сякаш с едни размах някои бе разрушил всичко. Само звездите греха по ярко от всякога.. но това небеш на добре. Луната бе огромна но бледа и излъчваше студенина. Някъде наблизо се чу зловещ вълчи вой.
Айрин потрепери. Загърна се плътно в пелерината си ,стисна здраво копието си, сякаш търсеше опора в него.... Сякаш искаше в леденият допир на стоманата да почувства сигурността , от която толкова се нуждаеше. Тръгна бавно в нощта. Вятъра раствори ефирната и пелерина , раскриваики нежното и тяло. Тя бе висока излъчваща достолепие и власт. С тъмни очи , вкоито човек можеше да потъне, черни и дълбоки.
Айрин смръщи вежди и продължи напред.
Ставаше онова от което тя се бе страхувала...
От няколко дни от където и да минеше виждаше смао мсърт, разруха и пустота . ОНова чувство на приближаващо се бедствие се бе оказало истина.Тя искаше да спаси своя народ ала как ? Чувстваше , че злто се приближава
Портата бе започнала да се растваря...пазителите бяха отслабили мощта си .
Денят , в който Слънцето и Луната щяха да се слеят в ендо приближаваше . Тя бе тръгнала да дири проходът, разделяащ времето. Императрицата ЛУна и Кралят СЛънце бяха решили най-накрая да се борят за себе си. От хилядолетия те търсеха начин да се слеят в едно. Да усществят мечтата си... да бъдат заедно...
Луната плачеше безутешно всяка нощт. Всяка една нейна сълза се превръщаше в ярка звезда на небосклона
Всяко страдание на Слънцето ипепляваше тревата, Караше всичко да умира. Всичко потъваше в огън и жупел.
СТрастта им растяща век след век, любовта им разделяна ера след ера бе станала страшна.
Те , вече не мислеха за гибелта, която тяхната любов пораждаше на Земята
Айрин ги разбираше. Страдаше заради тяхната смаота , но тя неможеше да дипусне смъртта да победи живота
Невярваше , че щастие изградено с цената на смърт и разруха ще е пълно. Не вярвашве, че от руините на болкта и смъртта би могла да се роди пълноценната любов . Императрицата и Кралят също го разбираха но те вече бяха безсилни пред смаите себе си
и тя бе тръгнала да търси пролома на времето. То бе нейното единствено спасение. Вярваше , че као немри мястото на нищото, където времето и безвремието се сливаха в своят вихрн танц , ще намери начин любовта на Слънцето и Луната да просъществува . Търсеше вече дни наред. В старите книги на своя нардо , тя бе прочела , че неийде из руините на град Аледа ще намири Вратата към нищотот.
Продължи своят път. Умората надделяваше. Жегата през деня я испиваше. Студенината на нощта я смразяаше , но тя продължаваше ...........
Един ден тя стигна до мястото наречен Ишаман. То бе близо до руините над Аледа ....
Бе загубила надежда, смъртта която срещаше на всякъде я убезуражаваше .
След дълго и истощтително търсене тя стига до развалините на Аледа...
Тръгна бавно по запостелите улици. Някъде карй нея нещо се размърда......
Айрин хвана здраво копието си и тръгна на там от където се чувсше звукът " тук няма никои от векове...помисли си тя".. стигна до ядна отдавна запустяла къща. Някога явно бе принадлежала на зможен човек... Айрин можеше да си я представи.... голяма и внуштелна....
Изведнъж искочи малка кушута..... Нежна красива.... С огормни и дълбоки очи. Кушутата и девоиката се гледаха дълго. Еднаата потъваше в очите на другата , тя от своя страна се загубваше неиде из сърцето й .
Два чифта очи дълбоки и властни . Сърната неотместваше поггледа от момичето бавно много бавно тя подви крак в грациозен поклон.Айрин също се поклон внимателно на невроятното същество.
След това нежно я взе в обятията си , зарови пръсти в козината й. Търсеки там утеха . Усети толотата на животното, и две сърца забиха в едно... сякаш споделякои съдбите си... потояха така.. колко Айрин незнаеше... кучшутата и даваше такова спокоствие сякаш бе испаднала в безвремие , в дупката на нищото... исклакала цялата си болка... страх... надежда за спасение на човечестовто... тя стана , сякаш зареден от нова сила ... исправи се с достолепие.. царската и усанка....прозираше дори в този мрак ... Тръгна из улиците на признрачният град... търсеики спасение... знамения...нещо което да я одведе до рицаря на Времето.
Изведнъж сърната скочи от ръцете и я погледна с топлота и нежност излъчващ се от крехкото й тяло... и Сякаш изведнъж песента на птиците замря... сяшкаш отведнъж луната замръзна на небосклонна... и тогава Айрин разбра...............
Двете същества заговриха на един и същи език... езика на любовта... сърната , вече знаеше....
Търсеха начин да спсят света и все пак да оставят незиживяната любов от хилядолетия така жадувана да стане реалност...Тогава те решиха...веднъж на всеки четири години времето ще спира неумолимия , нпоколебим ход... часовете ще замират.... веднъж на всеки четири години света ще умира ... ще потъва във вихреният танц на нищото... 1 на вски 4 години точно на 30 февруари Императрицата и кралят ще бъдат заедно.......... душите им ше се слеят в едно.... на земята ще настъпва хаос породен от любов... и на 1 Март отново ще се преражда за нов живот ........... и така докатао свят светува... всяка влюбена душа трябва да вярва.... да вярва в незъможното така както луната и слънцето бяха вярвали ера след ера век лсед век...вярваи
на feanor
[reeeev]
[bravisimo]Браво за разказам, ilusia, страхотен е, изпълнен със страст, романика, надежда и обреченост...Харесва ми! [a taka]
[shame] мерси много :) някои все пак го е забелязал а ;)
[plqs plqs] браво , ilusia. разказчето е хубаво [plqs plqs]
Очарован съм да погледна във Форума след толкова много време и да видя,че едно любимо мое момиче е израстнала навероятно като творец.Направила си огромна крачка напред,мила Съни : )
...Обаче ще ти дърпам ушите,да знаеш : ))) Искам да поработиш сериозно върху правописа,лудетино : ) От бързане допускаш десетки грешки...
КОЛКО ТЕ ОБИчАМ ЗНАМ ЗНАМ МИЛО ЗНАМ :))))
боЖЕ Я НЕ МИ СЕ КРИИ ТУКА РРЕГВАИ СЕ И СИ ИДВАЙ
Изключително романтичен начин да обясниш 29 Февруари [bravisimo]