Понякога съдбата натежава,
усещаш се сама,
само зло край тебе става,
деня превръща се в тъма...
Не унивай, затвори очи,
повикай ме във мисълта си.
Усети как моите лъчи
ти дават любовта си...
Когато ти е тежко и те заболи
винаги до теб ще бъда, мила.
До теб ще съм от вечер до зори,
в слабост ще ти давам стила.
Когато съм сама
понякога те викам,
в мислите си
заедно със тебе скитам.
Неизменно болката ми
облекчаваш, когато падам
своята ръка подаваш.
Дори когато вече
няма да те има,
аз знам, за мен не ще
настъпи зима!
В градината
на слетите души
е вечно лято.
Там слънцето блести
в одеждите ни -
също злато. :)
"Дори когато вече
няма да те има"
Са мисли, които
са далеч от нас, незрима!
Винаги ще имаш мойто рамо,
трябва да го пожелаеш само.