Не искам да прозвучи грубо, но бе първото, което написах след моя бал. Тогава беше с цел забавление, но повечето неща май си се сбъднаха...
Знаете ли какво стана с кралиците на бала?
Днес те работят като чистачки, сервитьорки,
касиерки в магазин или в бинго-зала.
Какво се случи с тях, ще попитате вие?
След тонове гланц, пудра и червило,
Човек не можеше нищо истинско да открие.
Как се разнасят менюта и сменят чинии?
Питайте някоя, която е танцувала по масите
и дни по-късно е успяла работа да открие.
Какъвто беше фалшът и целият блясък,
светлото бъдеще и лъскавите планове
още първата седмица си отидоха с трясък.
Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.
Знаете ли какво става със зубърите на класа?
По цял ден на работа, изцяло скучна.
Кой би искал сега да им чуе отново гласа?
Младите юпита, затворени в кабинети,
пари да правят, но не и нови спомени.
Смятат, пишат, програмират, изследват комети...
Как едно време до сутринта са учили
за да се издигнат над всички други?
Но днес те дори не са сполучили
и техните мигове - келнери в пицария,
раздават сандвичи, салфетки и солници
обикновен Иванчо + обикновена Мария.
Защото
едно е да си луд и млад
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.
Аз вървях сред хората,
там след десет години.
Да, вървях...
И видях, как не са открили
себе си, не са постигнали
времето си, уменията си,
а само кошмарите...
И аз видях в хората
само техните спомени.
Да, видях...
Техните жалки лица
и всички си тръгваха,
защото имаха работа
на сутринта...
Защото
едно е да си луд и млад,
да имаш
в един ден целия свят
и тази нощ
никога не си отива, както
отиваш си ти.
Много тъжно, Кристо...
Но за съжаление - вярно.
Жалко че в живота абитуриентските мечти често са като розов сладолед, разтопил се на силно слънце и превърнал се в лепкава локвичка.
А не би трябвало да бъде така.
И все пак мисля, че трябва да намирате сили да си останете крале и кралици поне в душите си.
Защото го заслужавате.
С едногодишно отстояние от моя бал, мога да кажа, че чувството е тъжно и депресарско по отношение на бала. И образите, които тогава са ме вдъхновили, днес са си същите, но вече студенти. Срам ме е донякъде от развитието на нещата в тази насока при повечето млади хора, не отричам че се случва с мнозина мои познати от випуска.
Може би, когато го писах мислех повече за бъдещето, което студ. живот ще НИ предложи. А сега се връщам в миналото и това, кой какъв се изгради в предишния период...
Хареса ми,но мога да поспоря!
Станах кралица на бала сега работя като касиерка вярно но въпреки това не съм изгубила надежда,че някой ден ще успея!
Посрещам и радостите и трудностите с усмивка,защото знам,че някой ден и моят живот ще се превърне в приказка!
Quote from: mery-jein-baby on May 28, 2008, 12:26:20 PM
Хареса ми,но мога да поспоря!
Станах кралица на бала сега работя като касиерка вярно но въпреки това не съм изгубила надежда,че някой ден ще успея!
Посрещам и радостите и трудностите с усмивка,защото знам,че някой ден и моят живот ще се превърне в приказка!
Предполагам, си права за себе си и те чака подходящо бъдеще. Но не и хиляди други млади хора.
Пожелавам ти успех в насоката, която искаш да се развиеш...
Благодаря
"Живот ли бе - да го опишеш." :)
Предполагам още е твърде рано да се каже как са се развили нещата след нечий бал...
Но времето ще даде отговор на въпросите...
Прекрасно е [heart__]
Quote from: MoLLy on June 01, 2008, 13:31:10 PM
Прекрасно е [heart__]
Благодарско Моли, радвам се че ти е харесало [heart__]