Забравила спомените и сълзите си.
Безгрижна живееш дните си.
Бягаш боса по брега и се смееш,
но време е да отвориш очи.
Забравените дни се завърнаха,
опустялото ти сърце да се прероди.
Уморени стонове, уморени мечти.
Легни си и сънувай любовта...
"Помощ! Помощ! Спасете ме!",
чух в главата си, осъзнах се ранен.
"Не загрозявай душата си",
макар да беше вече късно за мен.
Една нощ с теб и още една песен.
Тръгни след светлината с отворени очи.
Една нощ с теб и идва зората,
а аз не съм бил толкова влюбен преди.
Загърбила грешките си от преди.
Безгрижните ти стъпки по пясъка,
носят отчаянието ти по морските вълни,
Научи се да обичаш, както обичаш само ти.
Забравените дни се завърнаха,
но дали ти ще си същата в тях?
Къде до морето се разпадаш като пясък,
чувам твоя весел нежен смях...
И не аз, а ти си красотата на морето.
И не аз, а ти си любовта...
И не аз, а ти премахваш сърцето си.
Дай си почивка и потанцувай сега.
И ето, нещо в мен се преобърна:
"Помощ! Помощ! Спасете ме!",
чух в главата си, осъзнах се ранен.
"Не загрозявай душата си",
макар да беше вече късно за мен.
Една нощ с теб и още една песен.
Тръгни след светлината с отворени очи.
Една нощ с теб и идва зората,
а аз не съм бил толкова влюбен преди.
Забравила спомените и сълзите си.Безгрижна живееш дните си.Бягаш боса по брега и се смееш,но време е да отвориш очи.
Забравените дни се завърнаха,опустялото ти сърце да се прероди.Уморени стонове,уморени мечти....Легни си и сънувай любовта!
-Помощ! Помощ! Спасете ме! Чух в главата си, осъзнах се ранен.
-Не загрозявай душата си... Макар да беше вече късно за мен!
Една нощ с теб и още една песен....Тръгни след светлината с отворени очи!Една нощ стеб и идва зората,а аз не съм бил толкова влюбен преди.
Загърбила грешките си от преди.Безгрижните ти стъпки по пясъка,носят отчаянието ти по морските вълни.Научи се да обичаш, както обичаш само ти!
Забравените дни се завърнаха,но дали ти ще си същата в тях?Къде до морето се разпадаш като пясък,чувам твоя весел нежен смях?!И не аз, а ти си красотата на морето.
И не аз, а ти си любовта...И не аз, а ти премахваш сърцето си.Дай си почивка и потанцувай сега!
И ето, нещо в мен се преобърна:
-Помощ! Помощ! Спасете ме! Чух в главата си, осъзнах се ранен.
-Не загрозявай душата си... Макар да беше вече късно за мен.
Една нощ с теб и още една песен.Тръгни след светлината с отворени очи.Една нощ с теб и идва зората,а аз не съм бил толкова влюбен преди.
Като разказ ми звучи нелепо, текста ми не върви така или иначе, и само центрирането и отделянето на стихове и куплети го правят някакси разбираем. Аз знам, че в стихотворение, всяка дума е важна, но написано като проза тя се губи из големия блок думи....
Иначе, интересна идея...
поздрави! [cvetee]
Много ми харесва!
Благодаря ви, момичета...