Пламъците на Ада ме изгарят.
Всеки кръвоносен съд
се овъглява
и мирише на дим.
Черната пепел
диви ветрове разпиляват.
Задръстени са дробовете ми
и ме изоставят.
Животът ми се зъби
без маска и грим...
Живея между Вчера и Утре,
между Живота и Смъртта
в някакъв свят иреален.
Просеката между Черно и Бяло
е Сива...
Сива в нея съм и аз...
Не мисля.
Не чувствам.
Себе си изтривам.
Коя съм всъщност?!
Вече не знам.
Губя глас.
Крясъкът на онемели чувства
следи от кървави нокти
оставя в мен.
Чувам го.
Дали пък не полудявам?!
Измислени истини
ме държат в плен.
Колко време ще тлее в плътта ми огън?
Колко черни въглени ще си сервирам сама?
Не свършва тази лудост.Не се понасям. Не мога.
Вече не се и питам...имам ли изобщо душа.
Аз... Не знам вече... [mhmm] За да не ставам банален просто [ihuuu]
[inlovee] [usmivkaa]
[confused]