Какво е да си сам? Дайте определение според вас за самота. И вярно ли е това, което казват, че можеш да си сам и сред многото "приятели"?
Едва ли някой може да даде едно определени за самотата,което да важи за всички.Но лично аз се чувствам ужасно самотна,когато точно един определн човек не е до мен,и още повече като знам,че никога няма да се върне :( :( :-X :-\ Тогава може и да съм обградена от приятели и внимание,но си иставам празна и самотна отвътре...
Самотата е бетонна кутия, в която се затваряме сами... а понякога ни затварят там неусетно... :-[
самотата е нещо ужасно ... :<
Quote from: PETIA{P}^^^ on October 02, 2005, 14:19:45 PM
самотата е нещо ужасно ... :<
Мен ме е страх от самотата... :-[
Quote from: Don_NUTSO on October 01, 2005, 19:47:18 PM
можеш да си сам и сред многото "приятели"?
Абсолютно е вярно. И не е задължително приятели да поставяме в кавички. Дори с гаджето си, пак понякога си сам. И това понякога може да е доста често. Нищо лошо в това!
Все по-често започвам да си мисля, че не само е вярно, а е нормално състояние.
На самотата не винаги обаче трябва да се гледа откъм лошата страна. Да, кофти е като си помислите, обаче понякога е добре да останеш сам с мислите си. Да успееш в тази си самота да се чуеш и усетиш - такъв какъвто се виждаш ти.
Самотата е ужасно нещо....Аз не съм сама - имам си приятели , семейство , роднини , но ми липсва любим човек....Ето това ме кара да се депресирам и да се чувствам зле , просто никога не мога да срещна подходящия.....Момчета много , ама не и този за мен.... :o :( >:(
самотата е едно чувство,което ме подтиска..кара ме да се чувствам ненужна....
Самотата е сложно понятие.За едни тя е нещото от ,което се срахуват най-много.Но за мен тя много пъти е моето спасение.Не че ми е приятно да съм самотна,напротив,но много пъти имам нужда от спокойствие и самотата е единственото решение.Така оставам насаме с мислите и чувствата си.Мога да обмисля всичко,да преценя какво да направя или да не направя по даден въпрос,да обмисля своите постъпки и т.н.Аз не се страхувам от самотата,тя е мой приятел,но само в даден момент.Защото и аз като всички хора искам да съм обичана и да обичам,да се радвам,да бъда сред приятели и любими хора.Макар че много пъти дори и сред много хора аз се чувствам самотна и може би това е така ,защото аз поначало съм си малко стеснителна и срамежлива и предпочитам да стоя отстрани и да наблюдавам какво става около мен.
Хей вие сега да не си помислите че съм някаква си особнячка или нещо такова,просто много пъти моите интереси,мисли и желания не съвпадат с всеобщото мнение,но както и да е,аз все пак имам верни приятели,родители които ме обичат и аз обичам и любим човек,който обожавам и който много ме обича.Така че не се чувствам никога самотна,но малко самота никога не е излишна....Просто за разтоварване. [think]
Странно нещо е това чувство , понякога съм абсолютно сам и не се чувствам самотен , понякога съм обкръжен с приятели пък няма по самотен човек от мен [think]
Самотата-оправданието на слабите,които не винаги са "разбрани от обществото",отхвърлени и т.н. ...истината е че те не могат да се интегрират там.
Да си сам-всеки има нужда да е сам понякога,да остане насаме със себе си иначе"личностното пренасищане" те изцежда отвсякъде.Времето в което се оглеждаш сам в себе си,преценяваш,отсъждаш,осъзнаваш...е най-ценния подарък,който можеш да си направиш.
Самотата е тежест,когато е продължителна [cry].От онази релаксиращата самота всички имаме нужда.Тя ни помага да съберем мислите си и да видим и преценим всичко около нас. [think] [think]Но онази другата е бреме.Не я пожелавам на никого.
Самотата е нещо необходимо понякога! Помага ти да си събереш мислите!
Нали знаете, че мъдрите хора никога не се чувстват самотни, когато са сами със себе си? А също и лудите! [плез]
Самотата е състояние на духа...нещо много ти липсва било то познание или някой човек:) Когато имаш вяра в себе си :) извисеност на душата и цел която да следваш, трудно би могъл да се почувстваш самотен :) един човек бил осъден на доживотен затвор :) в края на живота си казал " никога не съм се чувствал толкова свободен както в затвора..." ако имаш щастие вътре в себе си тоест да си удовлетворен от личността си едва ли може да си кой знае колко самотен :)
Quote from: crystal on October 02, 2005, 16:33:44 PM
Quote from: Don_NUTSO on October 01, 2005, 19:47:18 PM
можеш да си сам и сред многото "приятели"?
Абсолютно е вярно. И не е задължително приятели да поставяме в кавички. Дори с гаджето си, пак понякога си сам. И това понякога може да е доста често. Нищо лошо в това!
Все по-често започвам да си мисля, че не само е вярно, а е нормално състояние.
На самотата не винаги обаче трябва да се гледа откъм лошата страна. Да, кофти е като си помислите, обаче понякога е добре да останеш сам с мислите си. Да успееш в тази си самота да се чуеш и усетиш - такъв какъвто се виждаш ти.
според мен по-правилно е да се каже 'самотен' в случая..'сам' не е много подходящо.. а САМ и САМОТЕН са съвсем различни неща..
Защо всички си мислят, че самотата и осамотяването е едно и също нещо??
Първото ти е наложено и те подтиска
Второто си е просто нужа от разговор с интелигентен човек :p
Ето тук, аз прилагам един психологически трик - какво да направиш, когато ти е криво? Ами като имаш лимони си правиш лимонада! Същото нещо - когато си самотен се нагласяш така, че да ти е добре! Нещо не ми се отдава да го обесня, но го прилагам успешно в такива ситуаций, ако има някой компетентен психолог, да се обади по въпроса за лимонадата! Главната идея е, така да се нагласиш, че да извлечеш полза от ситуацията и да ти е добре!
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php/topic,520.0.html :>
Всеки разбира самотата по различен начин!
самотата не е за всички хора само някои които могат да я разберат...
може да си сред приятели и роднини и пак да си самотен,ако няма кой да ти сгрее сърцето,ако никой дори не се е загрижил за това.
самотата дори може да харесва на хората,но може и да ги ограничава и смазва! може да направи от тях някаква бледа сянка на това което са били...
Вярно е-да.Самотата е нещо убииствено.Единственото нещо от което се страхувам и се моля да не ме сполети е самотата.Всеки от нас се е чувствал самотен в определени моменти,но когато е за по-дълго време наистина е убииствена
Самота.......Нещо ужасно особедно на старини..Но за да откриеш себе си за да размислиш от къде идваш къде си и на къде отиваш трябва да останеш и малко сам!
това е част от живота-всеки я е преживявал..а и без нея нямаше да се осъзнае точно какъв е проблема(когато си сам със себе си,нещата ти се изясняват..)
Самотата те превзема, когато нещо болезнено ти липсва и не можеш да го имаш в момента... Дори и да имаш приятели, той е сам в "дупката" на самотата. Човек е там долу и пада, приятелите не ги вижда, защото "дупката" си е негова. Негови са си страховете му, болките, мъките, сълзите, огорчението, измореното сърце... А приятелите? Те са горе, притеснени втренчени в "дупката" и очакващи да излезеш. И дори понякога те опрекват, че не си внимавал и за това "дупката" те е погълнала, без да си дават сметка, че по всеки път се срещат дупки.
Това за мен е самотата, така я чувствам, така я преживявам... [reevvv]
Мисля, че е възможно да си сам дори и сред много приятели ... Защото самотата е чувство , което не се интересува от това с колко хора си ... тя е вътрешно усещане ... когато никой не те разбира ... и не споделя твоите мечти , цели , идеали - твоя вътрешен свят ... ти се чувстваш самотен ... когато виждаш , че мястото не ти е там , където си и виждаш , че независимо от броя на хората около теб ... няма с кого да поговориш, да споделиш или просто да поспорите на теми , които си струва ... ти се чувстваш сам ... и осъзнаваш , че това не е твоя свят ... и че в него ти се погубваш ... потънал в самота ...
(http://my.stih4e.com/ga/data/media/2/Question-thumb.gif)
Самотата за мен е онзи малък момент вечер, когато си лягаш и другата част на леглото ти е празна, а в тишината усещаш не само колко много ти липсва някого, ами и колко сам си останал, та чак недостигаш на себе си... каквото и да разбрахте от тая мисъл. [confused]
Quote from: SkitnicaVmoretO on July 11, 2007, 00:06:04 AM
Самотата за мен е онзи малък момент вечер, когато си лягаш и другата част на леглото ти е празна, а в тишината усещаш не само колко много ти липсва някого, ами и колко сам си останал, та чак недостигаш на себе си... каквото и да разбрахте от тая мисъл. [confused]
Каза го,така както съм искала,но не съм намирала думи,за да го кажа!Благодаря!
Аз пък обичам самотата. Носи ми спокойствие и удовлетворение от миговете, когато мога да остана сама със себе си, да подредя всичко в главата си и да си позволя да се чувствам добре. Някой ще каже, че ако е продължително е тежест, но аз не го чувствам така... дори се улавм, че когато някои се върти около мен по дълго време започва да ми досажда и да ми омръзва... разни хора, разни идеали... важното е да не пречиш на околните да си живеят собствения живот, останалото е въпрос на личен избор и на шанс...
Много съм съгласна с теб, vOsYcHnA_pRiNcEsA :)
Аз имам нужда поне по половин час на ден да оставам съвсем сама- без да виждам и чувам никого, а понякога без да мисля даже. И всъщност от такава гледна точка, самотата може да бъде нещо доста приятно и дори полезно, защото някак си ти действа абстрахиращо и отпочиващо от всичко наоколо и развива едно вътрешно усещане, което аз лично наричам "себедостатъчност" (когато не ти е необходим никой друг, за да се чувстваш разбран).
Quote from: иринка on July 11, 2007, 00:19:13 AM
Quote from: SkitnicaVmoretO on July 11, 2007, 00:06:04 AM
Самотата за мен е онзи малък момент вечер, когато си лягаш и другата част на леглото ти е празна, а в тишината усещаш не само колко много ти липсва някого, ами и колко сам си останал, та чак недостигаш на себе си... каквото и да разбрахте от тая мисъл. [confused]
Каза го,така както съм искала,но не съм намирала думи,за да го кажа!Благодаря!
Моля, благодаря че ме разбра [inlovee]
Quote from: vanilla_g on July 11, 2007, 08:55:59 AM
"себедостатъчност" (когато не ти е необходим никой друг, за да се чувстваш разбран).[/b][/color]
Точно това имах предвид :) И не само, за да се чувстваш разбран, а и пълноценен...
Много добре казано vanilla_g... хареса ми :)
самотата е нещо лошо ако си го втълпиш! понякога самотата е полезна.в един момент ти писва да си обграден от сумати народ и пак да ти е гадно...на мен ли4но самотата много ми липсва на моменти...живях сама близо година..в началото ми беше много терсене ама сега когато отново живея с маика ми умирам за малко спокоиствие..направо копнея дас е прибера в къщи и да няма никои само аз и да си се изпружа и да си премисля някои неща на спокоиствие....в този случаи самотата ми липсва страшно много освен ако не говорите за другия вид...които е самота от това да не се чувстваш обичан....тогава е ''малко '' кофти наистина
Самотата ми е вече първа приятелка.Колкото и да я пъдих ,тя се е настанила удобно и не ще да си ходи. [confused]
Quote from: tonnny_bg on July 11, 2007, 18:31:39 PM
Самотата ми е вече първа приятелка.Колкото и да я пъдих ,тя се е настанила удобно и не ще да си ходи. [confused]
[sad3]
Може би самотата е нещо, чрез което се предпазваме.. Да не би да ни наранят.. Но не осъзнаваме, че така самите ние се нараняваме...
Quote from: kalista on July 11, 2007, 20:22:28 PM
Quote from: tonnny_bg on July 11, 2007, 18:31:39 PM
Самотата ми е вече първа приятелка.Колкото и да я пъдих ,тя се е настанила удобно и не ще да си ходи. [confused]
[sad3]
Може би самотата е нещо, чрез което се предпазваме.. Да не би да ни наранят.. Но не осъзнаваме, че така самите ние се нараняваме...
Така е .И болката е много по-голяма,защото срещу себе си трудно вървиш. [confused]
Според мен самотата се крие в нвразбирането от страна на нашите приятели и обкръжението ни.
лош спътник [confused]
Самотата аз не я чувствам така..може да си сред много хора,сред приятели дори и пак в някои моменти да се чувстваш самотен [shame] Случвало ми се е..ужасно е усещането [shame]
На мен пък самотата ми харесва. И аз имам нужда като vanilla_g всеки ден да постоявам сам... но не по половин час, а по 2-3 часа. Така се чувствам добре. Иначе ми е малко...пренаситено, така да се каже.. Това за мен е почивка. Душопречистване. :p
Лошо нещо
Самотата мечтите руши,
но и възражда ги със сила нова.
Самотата душите крепи,
давайки им своята самотна упора.
Самотата винаги е незараснала рана... Самотата винаги е вътре в нас. Ние сме сами на този свят... По единично заедно. Дори да имаме любов, приятели, щастие... самотата ни е неприкосновена... Самотата не е липса на любов, не е липса на някого или нещо... самотата е вътре в нас и само ние можем да решим как да я използваме...
Сигурно това ще се стори странно да повечето от вас, но все пак аз така мисля...
Чувството,което изпитвам в момента.........
Ох... тая самота ми е болна тема направо .... то при всеки различно ... , но поне при мен ... самотата е едно непреодолимо чуство ... ,което те кара да се чувстваш неразбран или изоставен от околните .... една бавно над-дигаща се болка която .... яко те изгаря от вътре ... въртиш се ... вършиш хиляди простотии за да се почувстваш по добре ,но уви не помага .... Самота сред много приятели ... дам по моито скромно мнение .... напълно ... вярно . Аз съм в такава ситуация въртят се хиляди хора покраи мен ... ,но към никой не чувствам интерес ... нито ми се пие нито ми се яде ... Самотата е болестно състояние на душата ... болест за която лекът идва , когато това стане прищявка на съдбата !
Самотата понякога е необходимо средство за да се почувстваш добре.
Аз лично се чувствам самотна, когато съм неразбрана, след което настъпва объркване и се стига до депресии! Неприятна работа ... [mhmm3454]
(http://fc07.deviantart.com/fs7/i/2005/203/3/b/Lonelyness_3_by_TransCenDanTal.png)
За мен самотата е нещо вътре в самия теб, когато се чувстваш някак празен, не е място или време. И може да се породи от много неща, може да е краткотрайна или пък по-дълга. И да, може да си самотен сред приятели, когато си неразбран, когато отношението към теб е до някъде повърностно и не усещаш по-дълбока връзка.
Нужното лекарство за душата. :)
Е, има разлика м/у това да си сам и това да си самотен [oops]
Аз обичам да стоя сама със себе си [inlovee] Но едва ли някой обича да е самотен [oops]
Да бе тоя въпрос е все едно да ви питам:
"Какво е не самотата" ?
Самотата е пор който не спира да набахва цял живот !
[oops] [oops] :question: :question: :question:
Нещо,което понякога е от полза...
В самотата често човек се чувствува по-малко самотен.
Байрон
Самотата понякога е най-доброто общество.
Милтон
Другар на самотния е дяволът.
Тур. пословица
Горко на самотния!-лат. сентенциа
За мен, понякога добро,
когато редко с повтаря;
и неголямо зло,
което депрсии докарва.
Quote from: ...::Mag1::... on October 02, 2005, 14:24:38 PM
Quote from: PETIA{P}^^^ on October 02, 2005, 14:19:45 PM
самотата е нещо ужасно ... :<
Мен ме е страх от самотата... :-[
Аз също се страхувам от самотата [sad3]
Когато сме били с приятеля ми някъде за седмица и свиквам да се будя и заспивам до него и като се прибера ми е самотно... гадно... тъжно... [confused]
Самотата (също като любовта) е чувство.. тя не може да бъде описана с думи.. ти или я чувстваш или не..! Всеки човек може да изпитва самота даже и сред най- бурния копон.. просто някои ти липсва.. или нещо го няма.. просто се чувстваш някак "празен".. :|
...От самотата човек се побърква, но и в самотата може да се изгради!!!...
Самотата е нещо,което не обичам.Нещо ,което ме натъжава,плаши,ужасява.Нещо,което не искам да изпитвам често... [confused]