Не вярвам в нищо вече!
Даже и във тебе ...
Върви си! Не бе
предназначен за мене!
Не искам и не вярвам
в искреност и чистота!
Ти всичко свято в мен
уби , потъпка, поруга.
Любов ти дадох -
дваж в калта я хвърли!
Сега е време в своя огън
пак сама да се пречиствам...
Нека в огъня душата си запаля,
нека в него и сърцето ми изгаря!
Но нека от любов огънят ни да гори
и от нея чувства нежни да твори!
По-искрено не съм говорил -
нищо във лъжа не съм ти сторил!
Любовта ми чиста е като росата.
Подарявам ти сърцето си... душата.
Очите ти говорят -
казваш право .
И няма нужда
повече да питам,
искам твоите очи
да отговарят само!
Във тях ще видя
болка и тъга ...
ще видя себе си -
така сама ...
ще видя
твойта обич -
търпелива нежност ...
с която ще прогониш
моята студена
зимна скрежност. :)
Очите ми са твои -
погледни през тях.
Сега във нежните покои
притварям погледа си плах.
Отпускам се и в теб се свивам,
усещам топлите ти чувства
и в спокоен сън заспивам -
чувствата превръщат се в изкуство.
Нежна си и много заслужаваш!
Каквото имам ти го давам,
защото същото ми даваш
и с тебе винаги оставам!
:kissoflove:
:flyingkiss:
Какво още да добавя... Прекрасни сте милички, поздрави [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]
и аз във нищо веч' не вярвам ... [предавам се]
Искам да вярвам че пак си
искрена , чиста , добра
пълна със нежност лъчиста,
нямаща гняв и злина
Ала ти хвърляш окови
като бетонна стена
ледено гледаш в двореца си
пълен с наивни сърца
Искам да видя доброто
в твойте красиви очи
Ала съзирам там присмех
за мен от смърт по-горчив
Quote from: Dalechen on December 29, 2005, 03:38:47 AM
Искам да вярвам че пак си
искрена , чиста , добра
пълна със нежност лъчиста,
нямаща гняв и злина
Ала ти хвърляш окови
като бетонна стена
ледено гледаш в двореца си
пълен с наивни сърца
Искам да видя доброто
в твойте красиви очи
Ала съзирам там присмех
за мен от смърт по-горчив
Нима не надзърташ зад маската сива?
Нима не откриваш душата - красива?
Нима се полъга по роклята черна -
реши, че на себе си аз съм неверна!
Духът ти бе слаб -
в мен не повярва.
Жалко, че толкова млад
смъртта от мене те грабва ...
Аз пък вярвам
Вярвам, че сред руините на душата ще се намери и едно парченце да е, от което ще израсте, ще блесне нова надежда.
Че нали ние хората врвахме в чудесата, в любовта, в добротата.... Ако не в тях, в какво?
Magic`Green`eyes, много си права! :)
(http://i20.photobucket.com/albums/b239/Diido/smiles/angel_kao.gif)