Студена е ръката ти, но ти я дай.
Нали си ангел, виждаш моето студено
във бездната -душа...Ни ад, ни рай.
И по средата даже няма нищо съхранено.
И нож не трябва... Захвърли го ти.
Душата ми не ще ти се съпротивлява.
Сама в ръцете ти за миг ще заблести.
Дали е грешна или свята... заслужава
да се усмихнеш и със пръсти- ласкав бриз
студената и същност да погалиш.
От нежност - сфера, с цъфнал бял ирИс
в плътта и фина, с дъх на зимни хали.
Очите ти са уморени и под тях
са коловозите на толкова въпроси,
преминали през страх и друмски прах.
Не се страхувам аз .Краката ми са боси.
И всяка тръпка в тялото ми ще гори
със силата на вещерските клади .
От този огън знам, че много ще боли.
Не бързай ти душата ми да вадиш.
Със писъка на гордата ми кръв,
затихващ в шепот, дълго ще се моля
и в твоята душа ще завали...
Но имаш ли душа и своя воля?!
Не знам и ти не казвай.Повърви
до голото ми рамо още малко.
Светът около нас все още спи
и да не видя слънцето ще бъде жалко.
Когато първи рязък лъч прореже в мен
на утрото портал паяжинясал.
вземи това, което чака.Тих рефрен
припява споменът и моя глас отнася.
(http://days.pravoslavie.ru/Images/is1915.jpg)
Teжък, страхотен стих! [heart__]
Невероятно рисуваш с думи ! За мен е удоволствие да чета твоите стихове ... Поздравления и за този :)
[evala] [flowers] [evala]
[inloveee]
Аз съм. Здравей.
благодаря ви [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]
(честно казано , мислех си, че няма да харесате това ми творение [shame])
Но това, че ви е станало близко, много ме радва :)