Щом бледата свещ на луната...
През тихи прозорци засвети...
Гласът ти ме води. Нататък...
Изпускам света от ръцете си...
И трепват безсънно стъклата...
От звънкия меденен шепот...
Роси ми дъхът стъпалата...
Сетивата цъфтят неусетно...
Да стигнат най-свежи в косите ти...
Където свещта ще угасне...
И светът ще се върне в ръцете...
/самотно/изгряващ. Прекрасен...
И светът ще се върне в ръцете...
/самотно/изгряващ. Прекрасен...
.....Просто наистина не знам какво да кажа...Толкова силно пишеш с такъв велик край,че... остава само чувството..ПРекрасно е!
Ех, тази Нелка.... :) [I love you]
Красиво...само както ти умееш [inlovee]