Щастлива съм. Като накъсан дъх.
Прескочен удар на сърце.
И после всеки дъх, ме връща
в на реалността безумните ръце.
Щастлива съм. И нека е измислица.
А после нека да боли. До кръв.
Нима живота не е най-нелепата безсмислица?
Щом към теб привързана съм с черна връв.
И нека после да съм траурна.
Скитаща се без утеха и сълзи.
Да ме сочат като а морална,
откраднала нечий чужди мечти.
Щастлива съм. С мене помълчи.
Да е уютна тишината.
И ако искаш после продължи,
след воя, към луната....
(http://tbn0.google.com/images?q=tbn:KIw6LtU3jxdJgM:images.nature.web.ru/nature/2002/04/20/0001184525/lumiere_laveder_full.jpg)