В напъпилата ласка на Луната...
Оглежда се уплашена вода...
Легнала у лоното на капка...
С меките си вишнени уста...
По кожата и' вятър се пързаля...
И гали кадифените очи...
Които двечки клонки отразяват...
С лъчите на посипани звезди...
В небето и под него. Плодовете...
Търкулват се във меката трева...
И капката мечтателно поглежда...
Наоколо. Да скочи като тях...
Желае в ароматните обятия...
На вятъра с тръпчивите ръце...
А той теши я, пеейки със ласката...
На Луната. За незнайни светове...
Само приказка. Без принц с коси от кестен...
Без бял като от Обич еднорог...
А тя е плаха, като нощна песен...
Изплакана от Нежност. Нощ и Скок...
Капва и попива се в земята...
Далеч от меко тупналите вишни...
А в мястото и', двете клонки плачат...
Навели свежовлюбените листи...
И прегръщат я във своята мелодия...
Поклащани от търсещия вятър...
В лоното на истината своя...
/че принадлежи тя прекалено на Земята/
Изпраща тихо...
Нему ласка по Луната...
потръпнах .. от удоволстие! [inlovee]
много, много нежна картина (и ей сега ще ме разтопи)
[heart-4eta]
Прелест!!! :)
Надали някой може да пресъздаде по-красиво живота на една сълза :)