Нямам време в теб да живея.
Прекалено много те губя...
В принадлежащи глаголи вече не смея
да раздавам в немислост обещания с думи.
И твърде себично пътят ме води.
(стремглаво ме целиш пък ти)
Прекръсти се, че свърши двубоя
на болка, екстаз и вечни съдби...
И в чужди, прегракнали мисли
после за почивка се спри.
Че твоите отдавна нечисти
тръгнаха по пътя на мойто ,,мълчи"...
И в загубата, след късните доби,
де' и животът се къса от гняв,
затвори в мълчание тая история
и тръгни по пътя на един непознат...
И усмихни деня си, щом видиш,
че и аз съм минала тук.
Път за нещастници в рими,
като заглъхваща песен без звук...
Но не чакай да чуеш камбани,
ако стъпиш на мойте следи.
Пътят един е, но не сме се разбрали
пак да срещнем ония съдби...
...защото аз нямам време в теб да живея.
Ти твърде лесно ме губиш.
Стъпка напред и друга след нея...
...животът за старите грешки нека ни съди.
[reevvv] [reevvv] [reevvv] точно това ми трябваше за да ревна... [confused]
Прекрасен стих,носещ в себе си емоцията и тъгата на болката от разочерованието. [cvetee]
Quote from: Arwen on January 31, 2008, 23:29:03 PM
Quote from: nejno_angel4e on January 31, 2008, 00:16:48 AM
[reevvv] [reevvv] [reevvv] точно това ми трябваше за да ревна... [confused]
Ти вече стига с тия сълзи, че бой накрая ще има! Усмивка - голяма искам! Цункам та [gu6]!
[hey sexyy] [usmivkaa] :flowers: :kissoflove: [gu6] [chatlove] [kiss2] етооо [heart__]