Затворен в себе си
загърбваш илюминациите
на бледите улици.
Нощта гаси устните на един изгарящ час.
Въртиш се в кръг.
Стаята тъне в сенки-продажници,
които шепнат от ъглите
с опушено-дрезгав глас.
Изкушение. Изкупление.
Няколко пробити спомена.
Нощната лампа,
като странно цвете ще прецъфти.
На изток златее на утрото гребена.
Там слънцето разтваря
ярко жълтите си очи.
Много образно.
Всичко се вижда и чува. [heart__]
Защото имаш очи и уши, Ради :)
(http://image044.mylivepage.com/chunk44/1113005/815/%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D0%B5%20%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%8B.jpg)