Счупи ми се огледалото от безизразни усмивки.
В огнището захвърлих малките парчета.
Без подслон остана жаравата,
догаряйки в забравата...
Отказах се от спомени...от тях боли,
хиляди късове снимки,
разнасяше вятъра.
Отказах и цигарите.
И поредната беше "последна".
Гасих фас след фас в чашата с водка.
Розовите очила ми се счупиха.
Измислена бе истината,
а отричах лъжата.
Нощта бе моя романс.
Цинично, а - морално поведение,
наричат жалкото ми настроение.
Погълната от този дисбаланс,
инжектирам дози,
сменям пози,
гримирам самотата,
нека уличницата неврозна,
спре да бъде толкоз грозна.
Парфюмирам цветята с алкохол,
и галя се с листата.
Картини с багри от оргазми,
рисувам с пръстите покварни.
И нека съм цинична,
и нека съм първична,
в моя транс се крие горчиво-сладкия романс!
Ехехе [a taka]