Живите очички подаващи се изпод топлите завивки гледаха умолително възрастния човек.
- Хайде дядо, моля те, разкажи ми приказка - изчурулика детското гласче.
Дядото седна на леглото, суровото набраздено от бръчките лице омекна, погали нежно косицата на внучето и започна своя разказ:
- Имало едно време един цар, който имал дъщеря. Годините минавали и тя пораснала превръщайки се в неземно красива жена. От всички краища на света заприиждали сватовници, от богати по - богати.
Бащата бил много доволен от зестрата, която предлагали и се чудел на кого точно да я даде за жена. Но тя сякаш не ги забелязвала, сякаш богатството им не я вълнувало, сякаш имало нещо друго...
Царят забелязал странното безразличие в дъщеря си и решил да разбере на какво се дължи. Една нощ през прозореца видял силуета и напускащ двореца и тръгнал след нея да види накъде отива. А тя се била запътила при своя любим - градинаря...
Царят обезумял се прибрал , а на следващия ден разпоредил да доведат окован любовника.
- Как можа да ми причиниш това ? Да се занимаваш с прислугата, докато най - авторитетните принцове се борят за ръката ти ? - беснеел царят.
- Ще заповядам да го екзекутират на площада за назидание пред всички - допълнил владетелят.
- Аз го обичам, татко! Не искам богатства, нито твойте, нито на принцовете! Не искам нищо! Искам само градинаря! Ако го убиеш, ще си сложа край на живота - категорична била дъщерята.
Царят решил да изпита любовта и. Наредил да започне екзекуцията формално , а под прозореца и гледащ към площада, поставили мрежа.
Царкинята не можела да издържи гледката на площада и хвърляйки се от прозореца паднала в мрежата.
Царят се убедил , че любовта е по - силна от всичко, освободил градинаря и разрешил на дъщеря си да се ожени за момчето...
- Дядо, а защо тогава не си позволил на мама да се ожени за този, когото е обичала ? - възмутено попита детето, което помнело историята разказана от майка му.
- Защото скъпо мое дете, само в приказките любовта побеждава всичко - някак си тъжно каза старецът.
- Защото в реалния живот от любов не може да се живее, и сега баща ти нямаше да е собственик на фабрики, а беден музикант, нямащ как да ти осигури лукса, в който живееш - поясни дядото.
От този момент детето намрази приказките...
:) [cvetee]
С хора като теб светът става приказен... :)
Добре дошъл във форума. :) Чудесен старт [a taka]
Уау , страхотно е .. [inlovee] [heart__]
Евала! Но защо "приказка без край"? Тя си има край. Дори край за всяка приказка. :)
Абе къде го тоя дядо да поспоря аз с него ... [lol]
Любовта си е приказка винаги и няма значение кои са героите .Тя си е вълшебна.Сигурна съм ,че и дядото го знае .Щом разказва на внука историята ,значи се е замислил ,че не е бил прав.А такава приказка не бих разказала на децата си .Приказките са вяра и надежда и ако ги няма ,не е приказка...Тъжно. :)