Облаци...от злоба...
Клада...от тъга...
Толкоз...съм заробен...
В центъра...горя...
Бягам...и се мъча...
Вехнат...стъбълца...
Чувствам се...отлъчен...
Глуха...улица...
Толкова...са слепи...
Другите...отгоре...
Стискат...пълни шепи...
Аз...за щипка моля...
Нека...да е цяла...
Моята...вина...
Тя...ще е отвяна...
Утре...с пепелта...
Няма...да се спирам...
Диря...свобода...
Трудно...се събира...
Лед...вместо вода...
Призрачното...свикна...
И...като заспя...
Търсейки...надниква...
Даже...и в съня...
А...сърцето второ...
Щом...си изтъка...
Ще му...отговори...
Топлата...ръка...
Хубав е стихът ти, ХрасТче, но ми напомня на стила на някого...
Поздрави! [inlovee]
Поздрав и от мен!
Стихът ти е дълбок и замислящ [bravisimo]
Страхотно е!!! [bravisimo]
о, че красиво мъченически...
пу, пу :) [heart__]
Интересно... много интересно! :)
хубав стих ... много интересна идея ... :)
[a taka]
[bravisimo] Браво! И на мен ми хареса [inlovee]
Явно днес ще чета само стихове, от които се чувствам срамно гол, бездумен.
XpacTa_lavista, толкова много има в стиха ти, бедна ми е фантазията да ти опиша.
Поздравления до лъскавото на хоризонта. [a taka] [bravisimo]
Хубаво стихотворение!Поздрави! [bravisimo]
Благодаря на всички, чудесни сте [heart__] [heart__] [heart__]