Твоето форумче

**

====> Следва продължение...

[/-   Ти, скъпо дете, още не си извървял до край земния си път. Всеки ден по различно време на денонощието ще ,,слизаш" при събратята си, за да предотвратяваш различни злополуки, намерения и действия. Не се безпокой, предварително ще знаеш какво, кога и как трябва да направиш. Ще си бъдеш ти, ще се срещаш с хората, ще разговаряш с тях, както е било до сега. Имаш право на всякакви чувства, но Любовта сигурно сам ще си забраниш, защото с обикновено момиче тя вече е невъзможна. Всекидневните ти мисии ще продължат до ... Това ще го разбереш по-късно, точна дата-няма, а обстоятелствата ще ги научиш по нататък.
В някаква част това прозвуча на Саймън като присъда, но би  ли могла да бъде по-добра от тази да спасява човешки животи. Именно тази мисъл щеше да го  успокоява и удовлетворява .
Стъмни се. На Саймън му предстоеше първото денонощие или ако трябва да сме точни нощо-дение от новата 'работа'. Той изпитваше смесица от чувства на страх, любопитство, нетърпение и притеснение. Най-трудно му бе да се справи  с мисълта, че няма право на провал, а неизвестността какво ще се случи при евентуална несполука силно го безпокоеше.
**
   Елън, която бе студентка със специалност журналистика,  се прибра от лекции. Остави записките си на масата и побърза да включи телевизора. Без да иска уцели новинарския канал, а там вървеше извънредна емисия точно за случая, който я интересуваше.
   ,,В ужасната влакова катастрофа, за която ви съобщихме късно снощи, са загинали тридесет от общо четиридесетте пътници. Полицията вече започна разследване, но до момента не е ясна точната причина за катастрофата. Няма следи от умишлена повреда на влака или релсите, нито видими грешки, допуснати при някои от ремонтните дейности, извършвани по линията Локървил – Кроувилидж. За сега официалната версия е злополука. Разследването продължава. Ще ви държим ..... ,,
-   Няма умишлена дейност, няма случайно допуснати грешки, разследването продължава... бла-бла. Ще продължи още ден-два, колкото да залъжат хората, че е направено всичко възможно. Ама какво им пука на тях, те не са били там. Виж, ако във влака имаше някоя важна особа щяха да вдигнат голяма олелия. Ох, ама какви ги говоря и аз, та ,,важните" не пътуват с влакове, имат си собствени шофьори, които ги возят в  коли, последен ,,писък" на модата.- Елън говореше на Джо (нейното куче) с такъв гняв, сякаш водеше жизнено важен дебат с някой.
-   Ех, Джо, добре, че си куче и не ги разбираш тия неща та поне ти не им се ядосваш.
Джо издаде звук, наподобяващ нещо смесено между лай и ръмжене, в знак на несъгласие.
-   Какво има, приятелю- каза Елън  и на лицето й неволно се появи усмивка. – Нима искаш да кажеш, че и ти разбираш това, което се случва?
Джо помаха с опашка, в знак на съгласие.
- Миличък мой Джо, на къде отива светът щом кучетата разбират какво става, а управляващите – не.
        Елън имаше домашно, което се състоеше в провеждането на мини журналистическо разследване по актуален проблем. Още снощи, когато чу за катастрофата тя реши, че това е нейният случай. Силно се надяваше някой да не я изпревари, тъй като темата можеха сами да определят, а правото да работи по нея имаше първият, казал на професора.
center]

     Момчето видя, че до последния автобус има още доста време и реши да изпълни това, за което бе мислил – да отиде на мястото, на което бе изгубил живота си. Повървя пеша до там. С малко нерешителна кра1ка се отправи към лентите, които все още ограждаха мястото на катастрофата. Странно чувство, което го накара да потрепери целия, го обзе. За миг пред очите му се появи цялата ужасяваща картина. Той стисна очи за секунда, а след като ги отвори се обърна и си тръгна.
      Когато се прибра Горе и с нетърпение се добра до леглото си, Саймън си помисли за това, което усети на релсите, но така и не измисли нищо, защото твърде бързо заспа.
    По време на няколкото му следващи мисии нищо интересно не се случи. Междувременно Елън усилено действаше, за да изпълни, така както искаше, своето разследване.
* * * 

След няколко дни Саймън беше Долу за поредната си мисия – предотвратяване на пътен инцидент. Този път трябваше да спаси мъц и жена, които заедно с пет годишните си деца-близнаци, отиваха на семейно събиране. Той нямаше много време за мислене. Бръкна в джоба си и извади запалка. Светлината, която излъчваше бе твърде слаба и за това Саймън си пое дълбоко въздух и духна. Пламъкът стана доста голям и нямаше как Рой да не го забележи. Мъжът намали и отби в дясно, за да разберат какво става. Минута след това, на десетина метра по надолу по пътя, в мантинелата се вряза лек автомобил, Точно там щяха да са те, ако не бяха спрели.
* * *

За Саймън бе станало нещо като традиция след всяка мисия, да посещава мястото на катастрофата. Този път беше вечер и той реши, че не е необходимо да използва ,,невидимостта" за прикритие.
Тъкмо, когато повдигаше ограничителната полицейска лента, Саймън чу стъпки зад себе си. Обърна се и видя младо момиче, което го гледаше не по-малко стреснато от него самия. По всичко личеше, че и тя бе решила да използва прикритието на нощната тъмнина, Странно или не и двамата почувстваха, че няма защо да се притесняват или страхуват от другия.
-   Аз съм Елън. – каза момичето, усмихвайки се.
-   Саймън.- усмихна се момчето и побърза да попита : - Каква е причината да си тук и то по това време?
Елън чувстваше, че може да се довери на непознатия и започна да разказва:
- Аз съм студентка по журналистика. Имаме практическа задача и като тема избрах катастрофата.
След много кратка пауза добави:
-   Това не е от регламентираните ми посещения, но когато човек иска да постигне целта си, понякога се налага да поема рискове.
Последните думи на Елън накараха Саймън да се усмихне, след което каза:
-   Повечето малди хора не биха се заинтересували  и избрали подобен инцидент като тема за задача. Ти защо го направи?
С лека нотка на яд в гласа Елън заговори:
  - Прав си. Захванах се с това, защото смятам, че нещата не бива да остават неразкрити, както изглежда ще стане, и че подобни инциденти не биеа да бъдат захвърляни настрани с лека ръка. А и ...
  Момичето внезапно млъкна. Саймън усети, че се готвеше да каже нещо, от което я боли и заради което страда. За това окуражаващо каза :
-   Не се притеснявай да говориш. Аз съм добър слушател. А и подозирам, че ако продължиш  там, от където спря, ще се почувстваш по-добре след като го кажеш.
Това определено даде необходимия кураж и увереност на Елън и тя продължи започнатия разказ.
-   Преди две години сестра ми загина в автобусна катастрофа. Така и не изясниха причините. Нямаше и наказани, но не от това ме боли. Само от факта, че онези не се раздвижиха достатъчно, за да открият защо стана всичко. Там по дяволите, загина сестра ми, единствената ми сестра.
Елън не успя да сдържи сълзите си и усети как две топли капчици се търкулват по двете й страни.