По-близо е болката, по-близо...
Не ме теши поредният ти град...
С настроението на въздишки...
С безсъници - врати без праг...
По-близо е... и не, не те помислям...
Защо надежди на нозете да подливам...
То има ли, дори и скрити, смисли...
Когато пак /през тебе/ си отивам...
Отцеждам се... Решетките са малки...
Но много и ми иде да крещя...
А ти /полиграден и с аварии/...
Спасяваш ме... усмивка от тъга...
Не си ми нужен...Време ми остава...
Лампите ти светят всички дни...
От толкоз светло аз съм ослепяла...
На въздишки град... Отблизо ме болиш...
Олеле,направо ми спряхте дъха.Юлето,Гео,а сега и ти.С подобни стихове,още малко и ще ме оставите да се гърча бездиханен пред монитора [lol] Поздрави,Нели!Радвам се,че се върна [namigggggg]
[ooooo]
Много е хубаво, Нел [gu6]
Вярвай на хората.Много си добра!!! :)
Поздрав.
Много красиво описана тъга [cvetee]
[bravisimo] [bravisimo]
понякога една въздишка казва много въпреки мълчанието си [inlovee]