Знам, идваш вече само в съня ми...
викам те мислено и навсякъде те чувствам...
и вечно жива ще си в паметта ми...
в този откраднат миг единствен те прегръщам..
Коленича, когато ти оставям цвете,
на тази мраморната черна плоча..
там до кръста, спират ми ръцете..
застивам всеки път и плача.....
Егоист ли съм, че така ми липсваш..
или по - доброто място бе това за тебе..
не те упреквам, вече всичко свърши..
знам, винаги ще бъдеш ти до мене...
Усещам те във всяка моя глътка въздух..
а луната щом погледна нощем..
виждам те величествена там горе..
светлина, която свети силно още..
Може би ни е заложено, защото е човешко..
да, аз плача, не мога да се примиря,
че те изгубих, плача, защото ми е тежко...
Ако можех от луната на тази тиха вечер
бих отново те създала, без да се замисля..
Ако можех, щях от звезден прах да те извая..
за да не спираш никога да светиш..
Светлина.Мрак.Светлина.Угасна.
Угасна на земята, но не и в сърцето...
Посветено...
Трогващо и красиво...
Прекрасен стих, мила..
Quote from: elf`s_soul on November 14, 2007, 09:56:14 AM
Трогващо и красиво...
Прекрасен стих, мила..
Благодаря ти душичке! [heart__]
тъжно е...Угасиш ли фенера, очите ти светят...
Още от погледа в тебе попил...
Плочица черна прибери си в сърцето...
Тя поглъща лъчите на липсващ фитил...
Колената треперят, ръце студенеят...
Но Светлинката остава... оставаш и ти...
Крива пътечка нататък отвежда...
Почакай и ето... у теб се шепти...
Quote from: {dulgokoska} on November 14, 2007, 10:29:46 AM
тъжно е...
Угасиш ли фенера, очите ти светят...
Още от погледа в тебе попил...
Плочица черна прибери си в сърцето...
Тя поглъща лъчите на липсващ фитил...
Колената треперят, ръце студенеят...
Но Светлинката остава... оставаш и ти...
Крива пътечка нататък отвежда...
Почакай и ето... у теб се шепти...
да...тъжно е...
Ако можех цялата плоча черна бих прибрала...
ако щеше мъничко да спре да ми тежи..
но тъгата е за цял живот, тя остава..
в сърцето ми има кътче, празно е и боли...
Всичко трепери, всичко е студено..
и няма нищо вече под онази пръст..
само прах от сиви кости..
и застинал във вечност последен дъх..
Живота е... просто живот , а смъртта е неговата съпруга :)
Горе главата злато [inlovee] Всеки понася съдбата си . Така е писано . Но разбира се това не ни спира да тъжим. Имаме това право. Целувки [heart__]
ето това е просто нещо истинско и разтърсващо, една наистина изживяна емоция.
Quote from: ilusia on November 14, 2007, 22:41:07 PM
Живота е... просто живот , а смъртта е неговата съпруга :)
Горе главата злато [inlovee] Всеки понася съдбата си . Така е писано . Но разбира се това не ни спира да тъжим. Имаме това право. Целувки [heart__]
да, но живота бързо даде развод... [confused] благодаря ти ... [heart__] [gu6]
Quote from: DOBESTO on November 15, 2007, 12:00:39 PM
ето това е просто нещо истинско и разтърсващо, една наистина изживяна емоция.
Благодаря ти, да така е, изживяна...изживявам я още...едва ли това има край?! :) [heart__] [heart__] [heart__]
samo silnit e emocii mogata da nakrat 4ovek da nap6e dobro stihotvorenie,ostanaloto e priturka
Quote from: DOBESTO on November 15, 2007, 15:47:12 PM
samo silnit e emocii mogata da nakrat 4ovek da nap6e dobro stihotvorenie,ostanaloto e priturka
:) Благодаря още веднъж!
силен и прекрасен стих ... насълзиха ми се очите ... поздравления емоцията е тъжна, но неописуема [heart__] [bravisimo]
Quote from: Афродита on November 16, 2007, 20:58:50 PM
силен и прекрасен стих ... насълзиха ми се очите ... поздравления емоцията е тъжна, но неописуема [heart__] [bravisimo]
Благодаря ти миличка! [heart__]
Харесва ми..тъжно е [inlovee]
Браво [heart__]
Quote from: Blqq on November 16, 2007, 23:02:40 PM
Харесва ми..тъжно е [inlovee]
Браво [heart__]
[heart__] :) Благодаря ти Paola Ray [heart__] :p