Затъжа ли се, не времето лекува...
А личната ми медицинска диплома...
Тя е от онези – скъпоструващите...
За която много пъти съм провиквала...
Простенвала и лягала, и падала...
Краката си съм стискала и не...
Тя е от онези – специалните...
Получени със сила и рефлекс...
Наречени инстинкт за оцеляване...
С човешка същност подобрен...
По-жестока, по-животспасяваща...
Някои, сред които ужким мен...
Оперирам се задълго и накратко...
Те, тъгите ми, са с карантина "Аз"...
Дипломата, по-дебела от тетрадка...
Се побира във неслучил се инфаркт...
странно е но много ми харесва!!!твой стил изпълнено с чувство и тъга....браво [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]
И на мен ми хареса, дългокоске [cvetee]
:) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
ей сега ще слънчогрейна [slun] Благодаря ви, Усмивки! [heart__]
Още вчера казах аз - толкова е интересно и различно [cvetee]
Аз освен да ги цитирам всички... :)
Ти си си ти, Нел. Повече думи нямам.
Ех, тази Нели... :)
Страхотна и неповторима, както винаги.... :kissoflove:
[bravisimo] [cvetee]