Аз чакам оная безумна тъга,
която сама ще разплаче молива
и в хладната, нежна тъма
мойта болка във стих ще излива.
Но чакам напразно и дълго, уви,
нито звън, нито дъх в тишината.
Моливът безмилостно, остро мълчи,
от безветрие стенат листата.
А може би грешна посока съм взела,
може би моята муза не спи,
а с нежна целувка по светлото чело
най-внезапно пред мен ще влети.
И чакам да видя отсреща през пътя
своето щастие. Напрягам очи..
а-ха да го видя - то чезне безследно..
моливът отново пресъхнал мълчи.
понатъжих се :) така докосва
QuoteИ чакам да видя отсреща през пътя
своето щастие. Напрягам очи..
а-ха да го видя - то чезне безследно..
моливът отново пресъхнал мълчи.
[plqs plqs]
Харесва ми! [heart__] [bravisimo]
Много тихичко и хубаво. :)
[flowers] [heart__] [heart__] [heart__]