Недей ми се кара, посърнала съвест...
От тебе добро не видях...
Скачане мъжки над ровове, пълни...
С крокодили... наситих се с тях...
Сега съм по-скромна и крачките меря...
Не търся да бъда герой...
Твърде сериозно мене ме вземаха...
И ролите бяха безброй...
Жулиети, Пинокиовци, Спящи красавици...
От персонажи до гуша...
Се наживях на приказки! Краставици!...
Градушката тъй ме очука...
Че място намерих си - тиха вода...
Дори не се казвам "Дълбока"...
След всяка пиеса, завеса, стена...
И никой не пи от потока...
Каква си ти, съвест?! Бивш генерал?!...
От днес ще си веч уволнена...
Насърчава ме много, събирах и кал...
Говорих дори във поеми...
Недей да ме мъмриш, недей се бъхтя...
Крокодилите гладни остават...
Обещавам любезно от малко вина...
Да им хвърлям по някой жив камък...
(http://img218.imageshack.us/img218/5829/8b5bb42df925ecf6kh0.jpg)
[bravisimo]
аплодисменти и от мен [bravisimo]
Изключително е Дългокоске. :)
Ако събера думи ще се върна пак да допиша/изгубиха се в редовете ти/.
Благодаря! :)
Вдъхновяващо :) Харесва ми водният ти профил.
:)
Прекрасна си , Нели! [heart__]