Да не се напиете много от следващият дуел... :p
Стих номер 1:
Лъчи пропадат във капчук без име,
облъскват се талаз върху талаз...
Докарвай ме в граничности, води ме,
руши портали в траурен екстаз...
Забърквай пак зенита със надира,
привързвай хоризонта бял със чер...
Изсмукана до костите без фира,
звезда опита...Бесен гроздобер.
Ужилвани до лудост от заника,
отрови сладки да пълзят в кръвта...
Канелката до максимум изтикай,
със сноп фотони прережи връвта.
Мига сложи във доминова плочка
и как да я подреждам, ме учи...
Опиянен, ще свържа всяка точка
във залез винен... Нека да горчи!...
Стих номер 2
Аз съм чудно момиче.
С красиви очи.
Даже май че съм хубава малко.
(То беше приличният начин, нали,
да кажем
,,Горкичката... жалко!")
Имам хиляди мисли.
В буркани и чаши.
С пеперуди деля си звездите.
(Понякога даже сама си се плаша.)
И все не си сресвам косите.
Обичам да пиша.
Летя и мечтая.
Наливам си залези в шепи.
(Изглеждам побъркана, зная.
Но аз съм щастлива.
А вие?
Кажете?)
Гласувах за № 1. :)