Благодаря на стиха на NoT_ExIsT и подписа на pfibi за вдъхновението :)
Трудна съм за обичане.
Като непокълнало цвете.
Дума за отричане...
Плаха съм когато е мое ,
дръзка сред чуждо....
Забравила какво ми е нужно...
Тиха съм в своята лудост ,
дива в смеха....
Моята другост идва в съня...
Сляпа съм за дъжда...приютявам
се сред зимните пламъци.Сянката ми
изстива сред въздушни кули и замъци..
Ужилих се отровно от своята надежда ,
и може би съдбовно , днес живея
в свят във който никой не поглежда.
Трудна съм за обичане ,
камъче с много "ако-та"
от мечтата си невъзможна за отвличане...
Винаги живея в "защо-та"
Изпредена от емоция без думи ,
на замъкнала китара съм скъсани струни.
(http://strangerzone.info/forum/uploads//1187876230/gallery_69_5_84480.jpg)
ilusia Пишеш страхотни неща! Продължавай в същия дух. Страхотна си! :) Прочетох още едно твое стихче "Аз съм окото на бурята"...супер е [inlovee]
Благодаря :)
Трогната съм [inlovee]
Илюзийке.. Пожелавам ти да си най-звучната струна на една красива, пееща китара!
И все така да пишеш!
Тъжно нещо е китарата със скъсани струни. Май всички живеем в "Защо-та".
[heart__] Прекрасна си! [heart__]
Прекрасно е! :)
Благодаря ви от сърце, за топлите думи [heart__]