Мокрите пейки...
Тънките струни на дъжда...
Джаз по ноти... Паважът,
покрит с петолиния от листа.
Трябва ли всичко да е тъжно?
Трябва ли нещо да умре?
Златно-червено, горещо
искри в полуздрача сърце
и в камини от изгрев
росата пламъчета гаси.
После лумват копнежи.
Огън буен гори.
Всяка есен донася
шепи с грозде и светлина.
Смесва горест и вино-
коктейл за нощи на самота.
Щедра чаша прелива,
но налей ми и пак
да се чукнем за здраве.
Поглед пълен с гъст мрак
мами плаха целувка
и отронен копнеж.
С тънко токче обувка
траква.
Носталгичен стремеж.
Ще затворя сърцето.
Вън отново вали.
И студеният вятър-
шепне-ех, се ла ви.
C`est la vie...
И когато премръзнал
спре отвън късен ден,
може би ще отворя.
Може би е ...за мен.
(http://www.kamigawa.ru/customavatars/avatar16_12.gif)
Много, много хубаво! [inlovee]
Определено ще е за теб Гео - отвори. :)
Поздрав за чудесния стих.
Mistic,dodic, благодаря ви ,момчета :)
(http://henderson-foleystudio.com/clover4.gif) [heart__](http://henderson-foleystudio.com/clover4.gif) [heart__]