Злачно е и тягостно красиво
блатото на лилиите бели.
Жабка скача. Плясък. Самодива
сред тръстиките косите си разплела.
Идва Горестта да поридае
в пустощта-невидена, нечута.
Тишината я приема. Тя я знае-
идвала е толкоз много пъти.
Лист отронен с вятъра танцува.
Дъх на есен сплита сред камъша
плитки руси -пожълтяла шума.
Сълзи-дъжд със облаци се бършат.
Мъничко сърце на пойна птица
бавно спира. Полет на душата.
Спи Луната - фея сребролица.
В нощ такава ражда се тъгата.
поздравления ... красив стих ... :flowers:
:) [heart__]
[flowers] [gu6]
:) [I love you]
[inloveee] [hey sexyy] [cvetee]
[happy] [flowers]