Древногръцкият философ Хераклит твърди още: "Никога не може да се влезе в една и съща река". Съгласни ли сте, че абсолютната статика е невъзможна, както и с това, че всичко в света е едно перпетуум мобиле?
Няма да споря с мъдреца ,прав си е човека ! [lol]
Quote from: tonnny_bg on October 07, 2007, 23:21:12 PM
Няма да споря с мъдреца ,прав си е човека ! [lol]
Не забравяй, че той е оплюл всички други философи-негови съвременници на калъп :p
Ми няма значение ,тука си е прав.
"Никога не може да се влезе в една и съща река" :)
Аз за другите му твърдения не споря в момента.
Oх, на тази тема писах есе миналата година [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)
Quote from: Devil`s Bride on October 07, 2007, 23:54:53 PM
Oх, на тази тема писах есе миналата година [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)
Да, променя се. Но за "виновника" не съм съгласна... Ние правим времето, а не то нас;)
Quote from: Jane on October 10, 2007, 11:14:33 AM
Quote from: Devil`s Bride on October 07, 2007, 23:54:53 PM
Oх, на тази тема писах есе миналата година [lol] Но иначе, дам, и аз си мисля, че всичко се променя. За всичко е виновно времето. :)
Да, променя се. Но за "виновника" не съм съгласна... Ние правим времето, а не то нас;)
Защо пък ние да правим времето?
Всъщност за кое време говориш все пак,времето,като обстановка,атмосфера в кояти живеем или...?
Времето като дейсвителността, която се случва вчера, днес, утре, преди теб и след теб.
Според мен именно ние, човеците, сме виновни (и в смисъла на "отговорни"), ако не за всички, то поне за голяма част от нещата... Създаваме, подобряваме, вредим, рушим, заличаваме... Правим все каквото ни е удобно.
Quote from: Jane on October 16, 2007, 12:55:14 PM
Времето като дейсвителността, която се случва вчера, днес, утре, преди теб и след теб.
Според мен именно ние, човеците, сме виновни (и в смисъла на "отговорни"), ако не за всички, то поне за голяма част от нещата... Създаваме, подобряваме, вредим, рушим, заличаваме... Правим все каквото ни е удобно.
Да,но не мислиш ли,че и времето има сериозно влияние върху нас. Ако не друго с възрастта невероятно много неща се и те променят.Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг? Така,че изобщо не е вярно,че ти и само ти влияеш на времето а напротив,дори то влияе много повече на теб. Не сме станали чак толкова "силни" та да влияем повече на "времето" отколкото то на нас. А и самата сентенция "Всичко тече и всичко се променя" включва всичко ,нали? Т.е включва и нас,но по-основно това окло нас.Защото надали ние сме "всичко",да не кажа една нищожна част от "всичко".
Quote from: Barbarian on October 16, 2007, 13:11:09 PM
Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг?
А тази обстановка кой я определя, кой я е създал, кой е допринесъл за нейното случване? Нали е пак някой преди теб..
Всъщност, ако съберем нещата, прав си - взаимно си влияем, но и доколкото ние не сме всичко, "всичко" щеше ли да бъде всичко, ако ни нямаше нас? Нали осмислеността е именно в нашето съзнание...
Quote from: Jane on October 16, 2007, 14:06:30 PM
Quote from: Barbarian on October 16, 2007, 13:11:09 PM
Не мсилиш ли,че,ако живееш в една обстановка характера и типа ти като човек се изграждат по един начин,а в друга по друг?
А тази обстановка кой я определя, кой я е създал, кой е допринесъл за нейното случване? Нали е пак някой преди теб..
Всъщност, ако съберем нещата, прав си - взаимно си влияем, но и доколкото ние не сме всичко, "всичко" щеше ли да бъде всичко, ако ни нямаше нас? Нали осмислеността е именно в нашето съзнание...
:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".
Quote
перпетуум мобиле
Ъ [questionn]?
Quote from: Barbarian on October 16, 2007, 14:25:34 PM
:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".
Оплетохме се... На фона на вселената и на универсалното всичко - да, нищожни се, и преди и след нас нещата са си текли и ще текат по своите собствени закони и смисли...
Но на фона на времево и пространствено ограниченото ни земно съществуване - не, не сме нищожни! "Слагам човек и влиянието му над всичко" сигурно защото съм на 17 и още ми се иска да вярвам, че
моят живот зависи ако не изцяло, то поне до голяма степен от
моите желания, от
моите амбиции, от
моите усилия и от
моите избори.. А сега си представи няколко милиарда такива "моите"... Всяка осъзнатост или неосъзнатост на тези зависимости допринася за развитието/застоя. А няма как да сме нищожни, щом сме определящи.
За осмислеността и нашето съзнание... Бих те попитала какво е смисълът? Не какъв, а какво! После и аз ще ти отговоря.
И да, всичко щеше да е всичко (както
е било и преди да се появи човекът), но какво - едно самодостатъчно, ограничено в себе си всичко...
Quote from: Jane on October 17, 2007, 16:10:30 PM
Quote from: Barbarian on October 16, 2007, 14:25:34 PM
:) Ти и в предишните си постове и в тоя слагаш,човек и влиянието му над всичко.Защо решаваш,че "осмислеността" е единствено и само в нашето съзнание? Защо решаваш,че ние и единствено ние придаваме смисъл и осмисляме всичко? И още повече,защо мислиш ,че "всичко" няма да си е пак всичко без нас?
Друг е въпроса все пак,кое влияе повече-ние на " всичко" или "всичко" на нас.Защото мисля няма спор,че ние сме една нищожна част от всичко. Тогава ,как нищожната част да има по-голямо влияние от по-"обемната" такава върху нея самата?
А обстановката коя я е определил,създал...преди теб... Ми някой,но пак повлиян от по-голямото ,по "силно","обемно" "всичко".
Оплетохме се... На фона на вселената и на универсалното всичко - да, нищожни се, и преди и след нас нещата са си текли и ще текат по своите собствени закони и смисли...
Но на фона на времево и пространствено ограниченото ни земно съществуване - не, не сме нищожни! "Слагам човек и влиянието му над всичко" сигурно защото съм на 17 и още ми се иска да вярвам, че моят живот зависи ако не изцяло, то поне до голяма степен от моите желания, от моите амбиции, от моите усилия и от моите избори.. А сега си представи няколко милиарда такива "моите"... Всяка осъзнатост или неосъзнатост на тези зависимости допринася за развитието/застоя. А няма как да сме нищожни, щом сме определящи.
За осмислеността и нашето съзнание... Бих те попитала какво е смисълът? Не какъв, а какво! После и аз ще ти отговоря.
И да, всичко щеше да е всичко (както е било и преди да се появи човекът), но какво - едно самодостатъчно, ограничено в себе си всичко...
Да,човек е способен да влияе на собствения си живот разбира се,но само на собствения си и евентуално на такива достатъчно близки до него.Така обаче е и с другите около него,те му влияят...казвам те,защото се предполага,че са няколко. Т.е. на него му влияят няколко а той и неговото влияние са само едно.Демек...знам,че не го обясних съвсем ясно,но един човек влияе много по-малко отклкото на самия влияят обкръжаващите го. А тези обкръжаващи го са част от всичко обкръжаващо го,което дори е много повече от людете обкръжаващи и влияещи му. Та какво излезе,.пак "всичкото" има по-голямо влияние над един единствен човек,отколкото той върху него.
Това,че от теб основно зависи твоят живот изобщо не е определящо влиянието ни върху "всичкото" да не е нищожно.
А доколко всичкото си е самодостатъчно или не... това може да каже само то.Но се съмнявам че то може да каже,защото няма разум.Това прозвуча глупаво,но нещо не мога достатъчно да се съсредоточа.
Не смесвай думите ми..;) Ще бъде глупаво да се повтарям, още повече пък- да се цитирам.. прочети пак внимателно и обърни внимание къде става дума за "аз" и къде за "ние" ..и къде е всичкото..
Quote from: Jane on October 18, 2007, 15:24:14 PM
Не смесвай думите ми..;) Ще бъде глупаво да се повтарям, още повече пък- да се цитирам.. прочети пак внимателно и обърни внимание къде става дума за "аз" и къде за "ние" ..и къде е всичкото..
E,прочетох. И продължавам да твърдя,че влиянието на "всичко" все още е по-голямо от това на човек или хората върху него. Ти дори не го и отричаш в предния си пост. :)