Една малка изповед...
В Живота си ( който разбира се не е особено дълъг , но все пак достатъчен за множество грешки , впрочем удивителна е способността ни за толкова малко време да се забъркваме в огромни каши) съм правила неща , с които не се гордея . Правила съм и много такива , които вечер преди да заспя ме карат да се усмихвам. Понякога се задушавам , понякога ми се иска да захвърля всичко , да замина на някъде , просто да се пусна по течението. Преместих се , в друг град , в друго жилище , сред други хора. И ето пак не ми е достатъчно... Замислих се , дали ако просто... замина на някъде , ще бъда удовлетворена . Е , никой не може да знае докато не опита. И все пак , чудя се дали този опит би ме направил щастлива ? Дали трябва да съжалявам , за всичко което съм направила или не съм. Нося отговорността за всичките си постъпки ,но това понякога не ми е достатъчно. И.. кое ли би ми било достатъчно ? Кое е нещото което мога да кажа " струваше си " . И може би , единствения отговор е " Онова което ни прави щастливи" . Кое е грешка и кое не... И има ли смисъл да се съжалява за нещо.. И моят отговор е , всичко си струва , стига да носи повече усмивки от колкото сълзи. Нещата са станали. Факт са и са част от живота ни. Понякога ги осмисляме , преценяваме , преоткриваме , друг пък ги заравяме под купища оправдания , само и само да не тормозят гузната ни съвест. Днес не е особен ден. Всъщност е един от най-обикновените дни в живота ми , протичащ както всички останали напоследък - монотонно и скучно. Сякаш затишие преди всичко. Но в този най-обикновен ден , просто реших да бъда щастлива и прецених цената на това мое желание. И ако то носи някому повече сълзи отколкото усмивки... е значи нищо не си е струвало :)
Oпределено изповедта ти си струва! :)
Всеки допуска грешки. Аз се уча от своите.
И да,АЗ се усмихнах :)
vqrno e 4e 4ovek se y4i ot gre6kite si,no ponqkoga gi povtarq hybava e izpovetta ti :)