Любовта ми е неуловима ,като
вятъра крилат. Усетил я , презряна
става фарс и ад. Душата ми е гълъб
бял с мораво крило , през годините
летял на тръни винаги попадал.
Живота ми е на безпътица обречен ,
всеки път е карнавал на бледи лица.
И с дрехи от вятър облечен духът ми
търси безспирно в нощта. Въпроси ,
желания се блъскат в задънената улица.
Сънят ми неспокоен , смущаван от
кошмари безброй. Вече не знам будна
ли съм или спяща в свят населен с
дяволи рой. Фалшивите маски , киселинния
дъжд. Живота ми щрихи с въглени краски.
От крилата ми всеки откраднал пера
бели някога , с тях направил карнавалната
маска. Зазиждат ме всички зад стени от
пустинното лято. Уж пролет а зимно
отлита от тук всяко весело ято.
И клоунада от сенки целува стената ,
танцува по свещи , по тихите лица на
децата. Невинни и нежни , сънуват
красиви страни... В които никога , никого
не го боли... Вземете ме с вас. Подарете мечти.
(http://www.venicecity.ru/images/carnivals_1.jpg)
Не си се побъркала. Познавам и други в такова състояние :) [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]
[inlovee]