Ето го и новия дуел на тема:
"Жената е сестра на хаоса"
Стих №1
Безпорядък. Навсякъде разхвърлени вещи.
В ъгъла едно кътче – съвсем подредено,
там върху масичка малка – запалени свещи
и едно бижу от някого, нявга подарено.
А седи тя сама облегната на вратата и гледа,
невиждаща, замислена, отнесена дори.
Тази тясна стая – на сърцето и отражение бледо,
душата и ледена в адски огньове гори.
Изправя се пред него без страх жената,
хаосът протяга и двете си силни ръце.
И прегръдка желана слива им телата;
брат... сестра – едно цяло, но от части две.
Хаос. Обзел умът, домът и и душата,
но тя не се бунтува да го спре.
Тя знае. Най истинска е винаги жената,
когато хаос е в нейното сърце.
Стих №2
Ти търсиш в мене някаква подредба...
В спалнята ти все едно съм рафт...
Но не ще намериш никаква наредба...
Поискаш ли, ще откриваш всичко със замах...
Жена съм аз и вечно съм била такава...
Разхърляла съм свойте мисли в ума...
Душата ми от чувства все е врляла и кипяла...
А спомени небрежно украсяват мойто "удома"....
Жена съм чуваш ли, а и такава си оставам...
Жена - на Хаоса съм едничката сестра...
Неподредени в мене всякакви емоции оставям..
Еднакво съм лукаво хитра и безкористно добра...
Ти питаш се, в този безпорядък, обичта ми де е?!
Онази дето обещавах в пакет с панделка да ти даря...
Аз скрила съм я, дори сама непомня днес къде е...
Хаоса овладееш ли, за тебе в себе си ще я намеря..
Tук гласувам за първото, тъй като някакси по-уникално го виждам. :)