Ще бъде нощ.Градът ще спи.
Пътеките ще са затрупани от мръсотия.
Ще съм наблизичко до теб и ще вали.
Ще те попитам за нещастната ни орисия.
Изгубил си света ,като отмити капки,
на тъжен дъжд,валял във минало.
И тази нощ вали,и питам : Как си?
А ти отваряш ми бутилка вино.
Наливаш чаша,втора ,трета,седма...
Наливаш сякаш откуп за вина.
Не ме напивай.Вече съм опиянена
от тази наша изживяна пустота.
Не си виновен,спи спокойно
а аз до теб ще легна и ще помълча!
Ти чаша вдигаш,тя звъни минорно,
а аз си мисля как да устоя....
Очите ти ми дват още алкохол,
замрежва ми се погледът и се завръщам...
Разкриваш всяка тайна,тъжно гол,
от жал или желание те аз прегръщам?
Не е за първи път таз наша среща.
преди да си отида имахме такива още,
Ала сега е тази глупава и смешна,
защото с теб ще бъда само във съня ти нощем..
Дали през тая нощ ме имаше или ме нямаше?
В леглото ти ли бях или във сън мъглив?
Отдавна беше,нещо все ни бягаше...
За тебе днес си спомням със усмивка...
И дано да си щастлив.
Ще бъда друга и ще се завърна някога,
каквато никой,никога не ме е виждал.
Ще бъда някаква- изплакана и недочакана,
ала ще зная,всеки дето ме е ненавиждал.
Сто пъти ще се поклоня пред грешките,
сто пъти ще изкажа свойто примирение.
Усмихната от на живота смешките,
и тъжна,но от свойто огорчение.
Ще се завърна пак за тези луди нощи..
Очаквай ме,но друга и сама...
Със тебе същата ще си остана после...
Дано е само писано...Съдба...