Красив си , с утихнал дъжд във
погледа премерен . С емоция
сякаш закърняла. Приличаш на
диамант на път намерен
Красив си , скрил във себе си
света , на праг на хоризонти нови ,
трогателно несръчен в опита да
скъсаш тежките окови... Красив
си в своето безличие , скътал
тайно неприличие.
И толкова нежност ,толкова болка.......
Самотна ражда се звезда и пада
покосена от студената ти красота.
Красив си в играта на любов , в
съзвездията далечни.....
И със сънищата - вечни . Загубил
от света една надежда , открадната
от някоя жена... Красотата хладна
винаги била е твоя отличителна
черта . Бога ми , красив си като
сляпа светеща луна ....