Малък човек се разпада,
детайлно руши се и страда.
Плътта гореща сее раздор
в душите на малцина,
смях и позор...
Отново падам в бездна безпределна..
...горя...
безсилна е мойта черна душа.
С гнили зъби гриза...
С кални нокти дера...
С отровни сълзи поя..
...небето...
превърнало в невидим свят
ми сърцето.
Не виждам.
Не чувам.
Не чувствам.
...просто се боря...
за да оцелея в тази адска мараня,
със смрад на болка,вечност,пустота.
Докосвам лицето си без лик,
раздирам дрехите със вик,
едно ми трябва за да оцелея,
едно ми трябва за да живея –
... малкото признание че съм Ч О В Е К..
Човек си със сигурност [namigg3]
Поздрави за хубавия стих!!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=70573