Приятелю, дошъл съм ти на гости,
И вечно ли затворен ще стойш?
Прозореца със гвоздей залостен,
Пердетата са спуснати...Мълчиш?
Така ли ще затриваме живота си,
И всяка нощ със самотата спиш,
Затворен от стените и тъгата си
в една панелка в южния Париж.
А беше най-добрия сред артистите,
Играл си роли хиляди, нали?
Дори и най - известните сред песимистите
си карал да се смеят през сълзи......
Актъорът
Така се случва винаги в живота,
Играеш чужди роли най-добре,
Играх и аз...играeх ги защото
незнах свойта роля.....въобще...
И после, знаеш че дойде писмото.....
....поспря за малко, после продължи...-
..което взе ми всичко от живота,
а Всичкото не струваше пари.......
Написaла го е от онзи покрив,
на който репетирах Mefistofel....
Приятеля
Не се вини...знай ти не си виновен,
И всеки си избира своя път,
А пътят е понякога лъжовен
и често води ни дори до смърт.....
Актъорът
Kажи ми, драги, бил ли си родител,
Приказвал ли си нявга със деца?
Не си, нали, тогава не разбираш
Величието на моята тъга.....
И моля те, не искам да говоря,
Не гоня те....но по-добре върви..
Върви играй фалшивата си роля
при други.......мен ме остави.....
Гостенинат става и си тръгва...
Вечер......Някъде из улиците на париж, дърветата разговарят.....
Сега угаси..Я мръдни си клона.....
Виж някой пъква.....страшна сянка...виж!
Я...някой май се хвърли от балкона
на улица във южния Париж.......
НЕВЕРОЯТНО!
За пореден път ме оставяш без думи [evala] [evala] [evala]
Не ми омръзва да ти го повтарям - уникален си :)
[plqs plqs]
Благодарско..!!!
Олелелле, много е чудесно [bravisimo]