Ръцете ти върху клавишите лежат.
Пианото мълчи. Луната грее
зад тюлени завеси. Всички спят.
Душата ти за музика копнее.
Докосвайки ги нежно ще родиш
соната от копнежи и надежди.
Свири, преди клавиш бял да строшиш
със удар непремерен. Сгърчил вежди
от болка и от лудост ще крещиш,
ще молиш музиката цял да те изпълва.
Красива нощ. Луната - блед фетиш.
Тя чувствата ти страстни днес погълва.
Не искам... Не, не спирай! С дива страст
свири финалната, убийствена кантата.
Предадена във нежната ти власт,
отпускам се в ръцете на тъгата.
вълшебно...
така ме е прегърнала тази тъга ... не ме пуска пущината ...
Ех,Иво...Май ще трябва да си направим един фен клуб на тъгата.
И така , и така сме пристрастени към нея, може и един олтар да и издигнем и жертвоприношения да и правим.
За себе си поне съм сигурна...не ми ли е тъжно, не се чувствам човек :)
Нищо друго не може да роди по-силно и драматично стихотворение от една голяма доза тъга.
Дори си мисля да започнем нова тема специално за нея... :p
Хора ако ще основавате такъв клуб,пишете ме и мен...И аз си живея само с плач и мъка до ден днешен!!!А иначе Gentiana -отново си на висота!!!
Благодаря ти, сърожденнико [inloveee]
А колкото до фен клуба, за сега започнах нова тема за нашата жестока богиня...Може би ти ще бъдеш първият след мен, който ще опише своята тъга? Включи се! И да я разбием на пух и прах... :)
Тъгата е лоша, лоша, лоша ! Но с тези прекрасни стихове, Gentiana, внимавай! Заради теб ще обикна тъгата. Създала си поредната перла. Харесва ми! :kissoflove: [plqs plqs]
[usmivkaa] [wish all my love] [happy heart]