В празна стая – заключени спомени.Катинарът е стар, а ключът е раждясъл.Всеки се пита " има ли смисъл ? " , въпросът е прост, а отговор няма...
Има само път, но няма посока, за кратко време живот, а после безвремие. Има ли истинско чувство, или то е просто плод на вопли копнежи? Има ли кристално – чисти мисли или те са жалък бъртвеж? Даряват ти живот,а сам незнаеш що да сториш с него, подобно на коледен подарък, захвърлен толкова небрежно в прашния ъгъл.Водим отчайваща битка срещу самите нас,а когато се ядосваме наказваме самите себе си за грешките на другите.Ако някога откриеш истината, знай то тя е само атом от безплътната материя наречена Л Ъ Ж А.Един миг на откровение е способен да те доведе до саморазрушение.И всеки нож забит в сърцето води до една нелепа смърт с трагичен край, но и с едно ново празнично начало – възраждането,мигът наречен "шанс" да поправиш всяка жалка грешка, ставайки истински Ч О В Е К ! ! !