"Любов"е толкова банална дума!Дума,в която много хора са вярвали,дума заради която са живяли...но истината е 4е такова нещо като истинска и чиста любов няма...Научих се,че в една връзка единият винаги обича повече и накрая точно той страда...
Защо не вярвам в любовта?защото само при изричането на "Обичам те"....и сърцето ми изтръпва,хиляди
спомени нахлуват в съзнанието ми....преживявам всичко отново и отново....и наи-вече един,най-ужасния спомен в живота ми...споменът за ТЕБ
Седнал на компютъра,с 4аша джин в ръка,аз се опитвам да излея мъката си....пиша глупости,дело на човек обзет от лудостта наречена "Любов"....и пиша....и продължавам да пия....и пак пиша...но смисъл не виждам...от това не ми става по-леко...
Искам да плача,но не искам никой да види това...търся отговорите на хиляди въпроси,но няма кой да ми
ги даде и наи-боли от постичкия "Защо???"...защо въобще се забърках с теб,какво ме накара да си
помисля 4е с теб ще изпитам истинската любов...момиче още тогава ти казах че много пъти съм оставал
излъган...че пове4е болка не мога да понеса....
Но докато се усетя и ти вече беше се настанила в сърцето ми,завладяха ме чувства,които дори и не съм подозирал че мога да изпитам.....всичко беше като сбъднат сън....или може би като някой романтичен филм...или просто си беше една заблуда,задлуда че мечтата ми да изпитам това 4увство,за което вси4ки говорят, се е сбъднала...Ти просто ми открадна сърцето без да попиташ"Може ли?",а аз наивен както никога ти го предоствих...Ох,само ако знаех каква грешка правя....Сега съм развалина...не мога да спя...не мога да ям...По дяволите не мога да мисля за нищо друго освен за Теб...и това ме погубва...искам да те мразя,но не мога...Болен съм по теб и всичко в мен изгаря....не мога,нямам сили,явно баналната думичка "Любов" взе поредната си жертва...