Твоето форумче

Stih4e => Стихчета => Topic started by: Gentiana on December 08, 2005, 02:23:06 AM

Title: Насаме с тъгата
Post by: Gentiana on December 08, 2005, 02:23:06 AM

По тихи улици душата ми върви,
от уличните лампи светлината
рисува странни сенки. Сняг вали.
Красиво е, но в мен не спи тъгата.
Намусена е свита на кълбо,
не си отива и не ми прощава.
И колко пъти питах я защо?!
Мълчи сърдито...Просто ме вбесява.
Но тя е мъничка, изгубена душа.
Да и се сърдя, всъщност, няма смисъл.
Без нея ми е скучно, знам това,
че някой горе тъй ме е орисал.
Не мога да съм светла, няма как,
ще и сваря кафе, ще е различно.
Усмихва ми се, някак под мустак,
гадинката разбра, че я обичам.
По женски ще си бъбрим до зори.
А после ще заспи в мен от умора.
На изток просветлява...Може би
така се случва с повечето хора.
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Angel Soul on December 08, 2005, 02:47:18 AM
Вървиш под уличните лампи,
а в нощен клуб наблизо
свирят  тежък, черен,
жален  блус.
Самотен диалог със себе си
ти водиш - добре, че никой
не видя ... с капки искрен смях
тъгата в теб погъделичка -
тя умря ...
А блусът свири и раздира
пианото, със розата - до бара.
Душата ти дочува само
нежната китара,
която в бледо утрото
една звезда ще ти посвири...
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Gentiana on December 08, 2005, 11:21:42 AM
От тази музика ми става елегично,
тя ми напомня слънце и море,
илюзия от време по-различно,
изгубен спомен, плачещо небе.
Танцувам блус със себе си, защо ли
в един измислен свят се връщам пак ?
В кръвта ми нежно чувство плахо моли
да не погребвам светлината в мрак.
Сама със себе си говоря, но не слушам,
това което казвам си, не знам
кога ще спра, че идва ми до гуша.
От мойта слабост чак ме хваща срам.
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Angel Soul on December 08, 2005, 22:22:19 PM
Кое е сила?
И какво е слабост,
мила?
Изправена сама
пред себе си,
душата ти е
най-суровият
си съдник.
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Gentiana on September 06, 2006, 20:03:39 PM
Душата ни ни съди в тъмен час,
когато уж на всичко сме готови.
Забива остър зъб дълбоко в нас,
а думите и са жестоки и сурови.
Душата ни... Познаваме ли днес
това, което носим в свойто тяло?
Във мигове на болка и на стрес
какво от нея в нас е оцеляло?

Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: неотразима_737 on September 06, 2006, 20:56:57 PM
прекрасен стих [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove:
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Афродита on September 06, 2006, 21:15:32 PM
Празна като старо гробище след злото тя остава ...
и с надежда сърчицето на парченца в нас тупти ...
след време болката в миналото отмалява ...
но присъдата и' като леден камък
над зиналата пропаст злокобно пак тежи ...
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: balrog on September 07, 2006, 11:09:28 AM
Хубаво и тъжно...
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: nejno_angel4e on September 07, 2006, 12:27:06 PM
Прекрасно! [inloveee] :kissoflove: [evala] :kissoflove: :flowers:
Title: Re: Насаме с тъгата
Post by: Gentiana on September 07, 2006, 12:32:55 PM
Благодаря ви  [inlovee]