Глухи стъпки отекват в далечината. Звукът се разтваря бавно във въздуха, като всепроникващ цигарен дим. След поредния брутален сблъсък между действителността и любовта настъпва моментът, в който трябва да бъде излъчен победител.
Силуетът на младо момиче безуспешно се опитва да пристъпва уверено по павираната алея. Фиксират го две любящи насълзени очи, чийто притежател безмълвно пита: "Дали и тя плаче сега?" Всъщност въпросът трябва да е: "За какво точно плаче тя?" Може би оплаква съдбата си за това, че след безсънните нежни нощи, след неизброимите утрини, започващи с целувка, след поредицата "неповторими" дни, сега помежду им е застанал животът. Той ги гледа мрачно и сурово, подлага ги на най-тежкото изпитание. Днес двамата трябва да избират между ясно бъдеще и неясна любов; между груба реалност и нереален блян; между банална известност и тайнствена неизвестност.
Навярно момичето плаче и за това, че сред малцината смелчаци, готови да жертват бляскавото си бъдеще и да се отдадат докрай на страстта, бе и той...Но извън този строй някак предателски бе застанала тя.
Дали пък не плаче за бавно настъпващата, изпълнена с хлад и омерзение, погубваща всекиго самота? Или мисълта, че той ще обича друга, макар и не със същата жар, я рушеше отвътре мъчително и безвъзвратно.
Най-вероятно я разплаква безмилостната съдба, която ги събра на самия праг на живота. Всеки се стреми да постигне онова, за което вярва, че е предназначен. Не проумяваме, че човек е създаден не да изживее живота си предначертан, а сам да създава, да твори, да изменя, сам да гради, да руши, но да не спира, а докрай да преследва своите съкровени мечти.
Дали е валяло, или ще вали? Дали сме истински живели, или сме сбъдвали нечии чужди мечти? Искрят ли очите ти пламенно, или вечно в тях са стаени сълзи? И дали Тя си отива или се връща - ти прецени!
[plqs plqs]
Отдавна е бях попадала на нещо толкова дълбоко! Можем доста да поразсъждаваме върху тези думи.
Поздравления на автора!
...сега помежду им е застанал животът...
радвам се ,че ти е харесало :kissoflove:
О4ите пламенно искрят,но давят ги сълзите,пламенно живея,истински се смея,но пак вървя по глухата,неясна ули4ка на любовта,вървя но със сълзи в о4ите,питаш ме защо ли пла4а....мн стана мн ,болката ,тъгата просто ме сломиха,неиздържам ве4е самотата...